Полуфиналите и финалите на "Евровизия" са много важно събитие в Сърбия. Излъчва ги обществената телевизия, а дни наред преди и след конкурса коментарите изместват почти всички актуални теми по това време на годината.
Но на 7 май вечерта прякото излъчване на първия полуфинал на конкурса по телевизията спира. Причината е, че по това време в Белград каца самолетът на китайския президент Си Дзинпин, а военните МиГ-29, които го посрещат, и цялата церемония трябва да бъдат отразени на живо по обществената медия.
"Тържествената" програма обаче далеч не се изчерпва само с преките включвания от посрещането. Излъчено е едночасово студио, наречено " Китай и Сърбия: четвърт век специални отношения".
Сред гостите му е преподавателката от Факултета по политически науки Драгана Митрович, която говори за символиката в посещението на гостите от Китай - на 25-атата годишнина от бомбардировките над китайското посолство в Белград, но и обяснява, че то идва в момента, когато Сърбия е под натиска на Запада заради "недвусмислената си подкрепа за Пекин".
Под натиск тя вероятно има предвид опасенията на Европа, че Пекин се опитва да превърне Сърбия в свой "троянски кон", чрез който да разшири влиянието си на Стария континент.
"Китай ясно вижда Сърбия като център за своите инвестиции и влияние върху Стария континент, а а от 15-годишното стратегическо партньорство Белград очаква сериозна финансова подкрепа, но и превръщането на Китай във фактор във външната политика на Сърбия, разделена между ЕС и Русия," пише в навечерието на посещението френското издание Les Echos.
Изборът на Си Дзинпин да посети Сърбия и Унгария след визитата си във Франция според анализатори не е случаен.
"Посещението на Париж на 60-ата годишнина от установяването на френско-китайски отношения е символично, защото Франция е страната, която държи най-много на автономността на Европа. Но според Китай този жест трябва да бъде последван от друг, който да покаже симпатиите на Пекин към Унгария и Сърбия. Виктор Орбан и Александър Вучич, са единствените европейски лидери, като изключим Владимир Путин, който присъстват на форума "Един пояс, един път" в Пекин през октомври 2023 г.
От идването на Си Дзинпин на власт те никога не са спирали да му доказват своето уважение и близост, не са отказвали китайски инвестиции и никога открито не са критикували Китай", пише в свой анализ Филип Ла Кор - учен, писател и изследовател на отношенията на Китай с останалия свят.
Според него изборът на Сърбия, а и на Унгария, има за цел ясно да покаже, че дневният ред на Китай се определя и осъществява само в Пекин.
"Случаят на Сърбия е особено интересен, защото страната се намира в ситуация на особена зависимост от Пекин: китайците могат да пътуват без визи до Сърбия, китайските стоки са навсякъде, потокът от инвестиции не спира повече от 10 години, както и военното сътрудничество между двете страни. През 2022 г. шест големи транспортни самолета Y-20 на китайските военновъздушни сили, за да може да изгради "малка въздушна стена" в балканската страна," припомня Ла Кор.
Тази демонстрация на сила от страна на Китай, както е определяна тогава, се случва въпреки предупрежденията на САЩ да не купуват зенитната система и да се се снабдява с въоръжение по западните стандарти, ако иска да стане член на ЕС.
Това обаче не пречи на Белград да купува китайско и руско оръжие, включително бойни самолети, танкове и дронове.
Опасенията на Запада са са, че въоръжаването от Русия и Китай може да подтикне Сърбия към въоръжен конфликт, особено срещу Косово, чиято независимост не признават нито Белград, нито Пекин.
Укрепването на връзките между двете държави всъщност върви успоредно с укрепването на властта на сръбския президент Александър Вучич и управляващата страната през последните 12 години Сръбска прогресивна партия.
В разгара на пандемията от Covid-19 през 2020 г. първите ваксини за Сърбия идват от Китай и оттогава двете страни се кълнат "в желязна дружба" и определя сегашното посещение на китайски лидер и първото след 8 години като повратна точка в отношенията им.
Преди посещението Вучич го нарича "начин да се вървим в крачка със света и да развиваме най-добрите отношения помежду си".
Сред общо 30-те споразумения, които се предвижда да бъдат подписани, освен в областта на търговията и икономиката, има и такива за сътрудничество между Сърбия и Китай в сферите на науката, образованието и иновациите.
По данни на сръбското министерство на икономиката през последното десетилетие китайските инвестиции в страната са надхвърлили 5 млрд. долара. Част от проектите са доста противоречиви: при едни не се спазват екологичните изисквания и се стига до протести, а при други финансирането е осигурявано чрез заеми с неясни условия.
Въпреки това проучване от октомври 2023 г. сочи, че две трети от сърбите одобряват китайските инвестиции, като особено висок е процентът на младите хора, а три четвърти смятат Китай за приятелска страна.
А ако някой се съмнява в приятелското отношение на Белград, може просто да види как изглеждат улиците на града няколко дни преди посещението: в центъра на града звучи китайска музика, по улици, булеварди, сгради и дори на най-високата кула в града може да се види китайското знаме и фрази на китайски.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
