Нов опит за сериозно повишение на акциза върху цигарите, тютюна за пушене и нагреваемите тютюневи изделия в следващите 4 години подготвя служебното правителство.
Подобни планове имаше и редовният кабинет през юни тази година, но те не минаха през одобрението на Народното събрание. Предложените ставки този път са значително по-високи в сравнение с тези от юни месец. Те ще засегнат размера на акциза за годините от 2023 до 2026 г.
Предвижда се поскъпването да не е с един и същи процент за различните видове тютюневи изделия, както беше в предишното предложение на финансовото министерство. Поне това показват предварителните числа, с които "Булевард България" разполага.
Ефектите ще са в няколко посоки:
- по-евтините марки ще поскъпнат с повече в сравнение с по-скъпите;
- цената на тютюна за пушене ще се увеличи съществено;
- най-драстично промените ще се отразят на цената на стиковете за т. нар. нагреваемите изделия.
Ако предложението се приеме, при тютюна за пушене, акцизът за догодина би скочил от 152 лв./кг. сега до 167 лв/кг. с прогресивно нарастване до 2026 г.
При нагреваемите изделия, ако през юни идеята беше акцизът през 2023 г. да стане от 233 на 245 лв/кг, сега числото е 282 лв/кг. В същата графа увеличението през 2026 г. трябваше да е до 283 лв/кг, сега предложението е за 400 лв/кг.
- Измерено в пари, поскъпването в този сегмент ще е с 30-40 ст. на кутия на година.
- При най-евтините цигари - с около 20 ст. на кутия.
Изключение от повишението прави новата предложена минимална ставка за 1000 къса цигари, която е с малко по-ниска от предходния вариант за всяка от четирите години. Този компонент обаче в най-малка степен влияе пряко на цената на изделията на крайния пазар. Промяна нагоре спрямо юни има за двете допълнителни ставки за цигарите, откъдето именно идва повишение на цените. Акцизът на цигарите е двукомпонентен и на 1000 къса, а този на стиковете за нагреваеми устройства - еднокомпонентен и на кг.
Очаква се на редовното си заседание в сряда Министерският съвет да разгледа проектозакон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и именно там да се появят новите текстове, засягащи тютюневата индустрия и нейните потребители.
Точката е под №20 в проекта за дневен ред на правителственото заседание, но самите документи не са публично оповестени към момента.
Няма данни ако бъдат предложени новите ставки, кой и как ги е изчислил и какъв е мотивът да се промени подхода увеличенията да са пропорционални в процентно изражение за всички тютюневи продукти.
През септември Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане законопроект за промени в ДОПК в сайта си и в портала Strategy.bg. В огласения тогава проект текстове, засягащи акциза за тютюна и цигарите, няма. Темата се появява в едно от становищата към законопроекта, изпратено от Българската асоциация на тютюневата индустрия.
"В интерес на държавния бюджет и бизнеса е да има максимална предвидимост на данъчната и регулаторната среда, и промените в тях да бъдат плавни, за да се избягват шокове и нежелани последици за бизнеса, фиска и потребителите. В тази връзка считаме за целесъобразно да бъде разгледана идеята за въвеждане на календар за увеличението на акцизите върху тютюневите продукти в следващите години, започвайки от 2023 г., за да се подготви България за предстоящите увеличения в ЕС. Предлагаме също календарът да влезе в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", за да може пазарът да има време да се подготви за приложението му", предупреждава браншът.
Видно от документите от общественото обсъждане, идеята е била "приета по принцип" и са предложени промени в съответния Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Очакването е това да се е случило чрез преходните и заключителните разпоредби към промените в ДОПК.
Още по-любопитно е, че на 31 октомври Министерският съвет вече внесе в Народното събрание промени в акцизния закон, но там не са предложени нови ставки за тютюна, цигарите и нагреваемите изделия, показа проверка на "Булевард България". Въпросът е откъде са се появили новите изчисления в сравнение с календара за повишение на акциза през лятото и защо не са обявени до момента.
Освен това служебното правителство вече се отказа да внася нов проектобюджет за 2023 г. и предлага годината да започне с удължено действие на бюджета за 2022 г. Той обаче е смятан при настоящите акцизни ставки за тютювените изделия и очакваните от тях приходи. Или в най-добрия случай - с очаквани приходи спрямо предложените, но неприети акцизи през юни, които са доста по-ниски от подготвените от служебния кабинет.
При неприемането на акцизния календар за 4 години в средата на годината изчислението бе, че това ще донесе около 100 млн. лв. по-малко в бюджета. Сега явно се прави опит да се компенсират приходи в доста по-голям размер - за сметка на потребителите.
Световната практика до момента сочи, че резкият ръст в акцизите върху тютюневите изделия, за които пазарът и потребителите не са подготвени, не водят до по-добра събираемост, а само до ръст на нелегалната търговия и потребление. Такъв опит има и България отпреди години, и Франция от 2018 г.
Криза, бюджет, здраве и еврорегулация: Възможен ли е баланс, когато става дума за тютюнопушене
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
