Закон за чуждестранните агенти или Zакон за гражданската смърт

• Представен като базиран на американския закон за чуждестранните агенти, законопроектът на “Възраждане” всъщност е по руски модел
• С цел уж да увеличи прозрачността таргетира най-прозрачните организации, но оставя на тъмно религиозните, спортните и застрахователните дружества
• Заплашва съществуването на социални услуги и дарителски кампании, които компенсират провала на държавата да се справи с бедността и да осигури достъп до лечение и образование за хората от уязвими групи

“Жълта звезда” на ревера за всички, които помагат там, където държавата се проваля, закон за гражданската смърт, пряка забрана или задушаваща хватка за хората и организациите, които подпомагат болни деца и възрастни хора, дават стипендии на ученици, научни работници, дори лекари и учители.

Така изглежда малка обобщена извадка от реакциите на гражданските организации на закона за чуждестранните агенти, който “Възраждане” внесе във вторник отново в парламента с цел уж да подобрят прозрачността на финансиране на неправителствените организации.

Костадин Костадинов иска да прокара такъв закон от 2022 година. Досегашните му опити бяха неуспешни, но изглежда, че лидерът на проруската “Възраждане” се чувства окрилен от подкрепата, която получи от ГЕРБ, БСП, ИТН и независимите в НС за другия закон по руски образец, който парламентът прие на 14 август - този за пропагандата в училище.

Новият проект на закона за чуждестранните агенти почти дословно копира последния, който партията внесе, но така и не беше разгледан в 49-ото НС. Представен е с аргументи за “прозрачност” и “защита на националните интереси”, но адресира организации, които така или иначе вече обявяват публично финансирането си.

Законът на Костадинов крие реални рискове - той може да доведе до прекратяване на подкрепата за хората, които разчитат на социални услуги, до спиране на специализациите в чужбина на младите български лекари, до ограничаване на стипендиите за студентите, до задушаване на научната дейност, която е оскъдно финансирана от държавата.

“Булевард България” потърси за коментар организации, които развиват филантропията, дарителството и доброволчеството в страната повече от 20 години - за това как ще се отрази на гражданския сектор, ако законът за чуждестранните агенти бъде приет във вида, в който е депозиран от “Възраждане”.

Фондация BCause има близо 30 годишен опит в подкрепа и насърчаване на дарителството. Тя е един от операторите на системата за SMS дарения DMS, заедно с Българския дарителски форум.

Проектите, които BCause подкрепя са инициирани от българи и са за българи, но покрепени и от дарители от чужбина. Това са каузите, за които изпращаме онлайн дарения и дарителски есемеси на кратък номер 17 777, даренията по ведомост, в платформата.бг и още.

До годишния отчет на BCause се стига с два клика на техния сайт. Там се вижда какво финансират, откъде идват парите и кои са организациите, които ги управляват.

Най-голяма сума от даренията по ведомост, например, през 2023 година е разпределена за лечение и рехабилитация на хора, които не могат да си го позволят - 456 743,31 лв., следва подпомагане на пострадали от бедствия и аварии - 357 991,49 лв., след което образование и наука - 288 132,17 лв. Част от тези средства са “от чужбина”.

“Огромна част от бенефициентите по тези направления са деца,” казва Елица Баракова, изпълнителен директор на фондацията от 1999 г.

Една от инициативите на bCause ще подкрепи тази година общо 1275 възрастни хора, над 65 години в затруднено материално положение, влошено здраве, самотноживеещи - в с. Куртово Конаре и Куришари, в Хасково, в Севлиево и други места в цялата страна.

Елица Баракова, BCause

Елица Баракова, направи калкулация на произхода на даренията - нещо, което досега не ѝ се е налагало да прави, тъй като нито българското нито европейското законодателство поставят ограничения. “26% са приходите от чужбина за 2023. Само 8% са чужди фондации, 3% са от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП), 15% са удвояване от работодатели и даряване от чужбина за каузи, дефинирани тук, от България.”

Ако законът за чуждестранните агенти бъде приет, Елица и BCause ще трябва да се регистрират и представят като чуждестранни агенти. Това ще причини “административно задушаване”, ще отблъсне дарителите, които ще се повлияят от стигмата зад етикета “чуждестранен агент”, но “още по-лошо,” казва Баракова - “няма да можем да работим с деца.”

Последният проект на закона на “Възраждане” забранява на чуждестранните агенти и свързаните с тях физически лица да извършват дейност в училища и детски градини, в здравни заведения и социални домове.

“Започваме септември с няколко каузи, които биха били невъзможни, ако се приеме такъв закон: да подкрепим ученици в нужда и такива без родители с учебни пособия за учебната година; да дарим средства за закрила и подкрепа на деца в кризисен център след преживяно насилие; за превенция на ранното отпадане от училище; в помощ на деца на загинали служители от системата на МВР,” споделя Елица Баракова.

Тя предупреждава, че голяма част от българските хуманитарни и граждански организации са застрашени от случилото се с Charities Aid Foundation (CAF) в Русия. “Тяхната дейност не беше изцяло забранена, но финансирането им се ограничи дотолкова, че те просто си довършиха стартираните проекти и дейността им замря.”

“Те не те забраняват, но те отказват, защото нямаш с какво да работиш и как.”

Под ударите на закона,

който прилича досущ на действащия в Русия от 2013 година, ще попадне и фондация “Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ).

“По-големият проблем е, че всеки пенсионер в България вероятно ще трябва да си сложи на ревера тази жълта звезда* - понеже бабите и дядовците ни получават “дарения” от своите близки, които работят в чужбина, за да оцеляват финансово. Такива звезди ще трябва да сложат и хората от Карловско, получили подкрепа от частни дарители, включително фондации, за да възстановят разрушените си къщи, както и болните хора, събрали пари за лечение чрез кампании,” казва Илияна Николова - изпълнителен директор на ФРГИ.

*Жълтата звезда е отличителен знак още от средновековието, който се е носел от евреите, за да се различават и да бъдат контролирани на определена територия - бел. ред.

“На регистрация ще подлежат и студентите, получили стипендии от чуждестранни университети, а онези от тях, които учат медицина изобщо няма да могат да се върнат в България да практикуват,” казва Николова.
ФРГИ подкрепя Факултета по математика и информатика, така самият факултет, неговите студенти също ще станат чуждестранни агенти.

Илияна Николова, фондация "Работилница за граждански инициативи"

Прогнозата ѝ идва на фона на острия недостиг на кадри в здравеопазването, за който хората от сектора алармират от години. “Повече от 30 хиляди медицински сестри не достигат в българското здравеопазване а фона нарастващия брой болници. Намираме се в криза на здравеопазването.” Това каза председателят на УК на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева през юли.

Един от големите проблеми, с който биха се сблъскали организациите след евентуално приемане на закона е, че много благодетели ще се откажат от участие в граждански организации и по специално в органите им на управление.

“В нашия управителен съвет участват доброволно хора на високи позиции, с много възможности, контакти и безценни умения. Те са незаменим актив за гражданската общност и сега рискуваме да ги загубим,” предупреждава Илияна Николова

Каузите на ФРГИ, подобно на тези на BCause, в по-голяма част са инициирани от граждани, за да запълнят липсващите ресурси или услуги, които държавата не успява да осигури. Училищни настоятелства също са сред тях.

Благодарение на инициативи на ФРГИ, включително с чуждестранно финансиране през годините, те са получавали средства за развитие на училищни библиотеки, гражданско образование и професионално консултиране, развитие на знания и умения в областта на информатика и роботиката. Всяка година с корпоративно финансиране от чужбина, фондацията организира фестивала “Роботика за България”, в който се включват над 300 ученика от цялата страна.

“Подобни проекти ще спрат веднага. Научните работници, студентите и сътрудниците в БАН също, както навсякъде по света, се финансират с дарения от цял свят и това няма да може да продължи.”

Текстовете на “Възраждане” предвиждат законът да действа ретроспективно, като всеки гражданин, който е бил в последните 5 години в управителен орган на неправителствена организация, получавала средства от чужбина, трябва да се регистрира като чуждестранен агент.

“Ако досега това беше повод за гордост, символ на социална ангажираност и гражданска активност, сега филантропията изглежда, че може да се превърне в повод за срам. Все едно носиш етикет “враг на народа”, казва Николова.

Според разписаните в проектозакона текстове, чуждестранните агенти ще трябва да се обявят като такива на своята уебстраница. Обозначения ще трябва да носят и на своите визитки, снимки, писма и други печатни материали, подробно разписани в проекта на “Възраждане”.

Предвидени са и санкции за нерегистриралите се чуждестранни агенти - от 1000 до 5 хил. лв. за физически лица и от 5 до 10 хил. лв. при първоначално нарушение. От “Възраждане” предлагат и служебно вписване, което ще се извършва от Министерството на правосъдието.

Кремълски опорки срещу фактите

Въпреки че вносителите и техните говорители в медиите твърдят, че законът е по образец на подобен акт в САЩ, сравнение между текстовете показва, че българският проектозакон всъщност е по модел на кремълския.

Понятието „чуждестранен агент“ е въведено в руския правен свят чрез Закона за неправителствените организации през 2012. Първоначално той засяга само тези, които извършват „политическа дейност“, а през 2017 г. и 2019 г. обхватът му е разширен и вече включва и медии, отделни физически лица като блогъри и журналисти. С днешна дата вече действа приетия от руската Дума през 2022 година нов закон изцяло посветен на чуждестранните агенти.

Те нямат право на държавно финансиране за творчески дейности, нямат право да преподават в държавни и общински образователни организации, нямат право да създават информационни продукти за непълнолетни, нямат право да организират публични прояви - точно както предвижда и текстът на “Възраждене”.

“С тези закони Русия откровено нарушава ангажиментите си съгласно международното право да гарантира правата на човека и основните свободи на собствените си граждани,” се казва в декларация на Съвета на ЕС от 20 юли 2022 година.

Същото е потвърдено и в становище на Венецианската комисия от 2021 г. и от Европейския съд по правата на човека през юни 2022 г., а съгласно руската конституция международното право е неразделна част от руското право.

В края на април тази година в Грузия приемането на закон за чуждестранните агенти предизвика масови протести. Законът постави под заплаха шансовете на Грузия в бъдеще да стане част от ЕС , а САЩ обяви, че въвежда нова по-строга визова политика за за лица, които са отговорни или съучастници в подкопаването на демокрацията в Грузия.

Законът за регистрация на чуждестранните агенти в САЩ (FARA - Foreign agents registration act) изисква определени агенти на чуждестранни принципали, които се занимават с политическа дейност или други дейности, посочени в текста, да обявяват периодично публично връзката и активностите си за чуждестранния принципал, както и да публикуват информация за постъпленията и плащанията в подкрепа на тези дейности.

Законът е приет през 1938 година в отговор на заплахата от разрастващия се тогава в цял свят фашизъм, като впоследствие обхватът му, противно на случващото се с руския закон, е намален. През 1966 г. FARA е ревизиран с цел да се фокусира върху агентите, които действително работят с чужди сили, които търсят икономическа или политическа изгода, чрез влияние върху вземането на правителствени решения.

ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС на Делян Пеевски обявиха, че няма да подкрепят законопроекта на "Възраждане", но темата е важна за "Възраждане" и вероятно в новото Народно събрание отново ще бъде повдигната.