Неуспешната ротация и икономиката - какво може да се обърка?  Снимка: © FB/Петър Ганев

Разговори за бъдещото управление, прекъсване на преговорите, ултиматуми, извънредни брифинги и в крайна сметка все по-вероятен сценарий за поредните предсрочни избори - така накратко може да се обобщи случващото се на политическата сцена в страната в последните няколко дни.

Запазването на стабилност изглежда все по-невъзможно, но потенциални нови избори могат да объркат и икономическите процеси, пишат в своя седмичен анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той е публикуван на 22 март, преди да стане ясно, че Мария Габриел се отказва да е премиер и първият мандат остава неизпълнен, а вторият и третият вероятно също няма да имат успех.

"На фона на забавящ се икономически растеж и реална перспектива за еврозоната, предизвикателствата пред икономическата политика в страната са огромни," пише авторът на анализа Петър Ганев.

Той посочва и кои са основните предизвикателства:

  • висящите смени на състава на регулаторите, които бяха един от основните спорни моменти в преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ;
  • реформите в Плана за възстановяване и устойчивост и все още неполучената част от плащанията по него;
  • нуждата от структурни реформи в разходната част и насочване на социалните плащания и на мерки в подкрепа на приходите;

Според Ганев хипотезата за успешна ротация е предполагала и предприемането на конкретни действия по тези въпроси.

"Въпросът е има ли ясен път напред при служебен кабинет или всичко ще бъде "на пауза" до формирането на нова "сглобка"?" пита той.

Проблемът според икономиста идва от това, че въпреки последните промени в Конституцията предвиждат, парламентът да работи и когато бъде назначен служебен кабинет, това може да се окаже нож с две остриета.

От една страна се премахва риска два месеца страната да е без законодателен орган, като в същото време президентът няма власт да назначи служебен кабинет по свой избор.

"Промените в конституцията гласят, че президентът избира премиер от предварително зададен списък – очакванията са да бъде избран председателят на Народното събрание, а вече избраният премиер предлага състав на кабинета. Тук е отворен въпросът до каква степен този състав ще е резултат от консултации и дали ще е под някаква форма надпартиен, или ще е по-скоро производна на най-голямата формация в парламента," се посочва в анализа на ИПИ.

От друга страна така назначеният служебен кабинет ще има за основна задача да организира изборите, докато в същото време има за решаване други неотложни проблеми.

"Може ли докато организира изборите, да предложи промяна в политиката спрямо индустриалните паркове? Или да промени коефициентите, спрямо които се определят обхватът и размерът на социалните помощи? Целият кабинет ще виси в една неопределеност от това кое може и кое отива твърде далеч от основната му цел. И за капак парламентът може да приеме и специален закон за ограничаване правомощията на служебното правителство и вече съвсем да влезем в нова хипотеза," обяснява икономистът.

Освен несигурността около това как би работил един такъв парламент, остава и неяснотата какви плаващи мнозинства ще се формират в него, докато се стигне до избора на редовно правителство.

Така сериозни казуси като промените в регулаторите, законови промени (включително евентуален закон за ограничаване на правомощията на служебния кабинет) ще трябва да се гласуват при липсата на ясно мнозинство.

От ИПИ виждат два възможни сценария в тази ситуация. Единият е всички тези теми да останат блокирани и да влязат в дневния ред на следващия парламент. Другият е да се стигне до хаос, какъвто настъпи при гласуването на проектобюджета от последното служебно правителство.

През април миналата година служебният кабинет на Гълъб Донев внесе бюджет за същата година (неприет навреме именно заради липсата на работещ парламент) с дефицит от 6,4%. Няколко месеца по-късно той беше приет от сегашното Народно събрание, като заложеният дефицит беше от 3%, т.е. така, че да бъде изпълнен основен критерий за влизането в Еврозоната.

Политическата нестабилност година по-късно може да доведе до проблем, свързан именно с приемането на еврото, отбелязва Ганев.

Въпреки очакванията инфлацията да се свие под 3% в следващите месеци, това не означава, че ще изпълним инфлационния критерий за приемане на еврото до края на април, така че да получим зелена светлина за членство през май или юни, казва той.

Според икономисти е възможно страната да поиска извънреден доклад на Европейската централна банка, но остава въпросът кое правителство и дали би поискало такова изключение.

Повече, а не по-малко суверенитет за България. Нов сайт отговаря на въпроси за еврото


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Арестуваният кмет на Омуртаг ще обжалва решението на съда да касира избора му

Съдът касира избора за кмет на Омуртаг след сигнал от ДПС

12:39 - 20.05.2024
Кино и сериали

Селена Гомес се разплака, след като филмът "Емилия Перес" получи най-дългите овации в Кан досега

Испаноезичният мюзикъл "Емилия Перес" получи близо 11-минутни овации в Кан

11:50 - 20.05.2024
Политика

Как арабските държави могат да изиграят ключова роля за мир в Газа?

Николай Младенов предлага изход от задънената улица в статия за изданието "National"

10:26 - 20.05.2024