Държавата проспа авантюрата Занзибар

"В Европа вече се говори за български модел за решаване на кризата. Защо? Защото страната ни успя да постигне най-добри резултати в областта на заболеваемостта и смъртността след взетите мерки"

Не можем да обвиним здравния министър проф. Костадин Ангелов в излишък на скромност - особено предвид факта, че България влезе в третата вълна на Covid-епидемията още преди втората да е приключила, извънредната смъртност през 2020 г. достигна рекордно високи нива, а ваксинационната програма едва отлепи от дъното.

Това, което правителството обаче "проспа" пред очите на всички останали, беше казусът "Занзибар". Тук оправдания с наследените пороци на здравната система просто не може да има. Става въпрос за откровена проява на двоен стандарт и компрометиране на доверието в противоепидемичните мерки, от което последствията ще са много по-сложни от евентуалната отмяна на нечия ваканция в топлите страни.

Ако сигналите за нарушения в заповедта на МЗ за туристическия сектор бяха игнорирани още от февруари, то предупрежденията за появата на африкански мутации на SARS-Cov2 датират от края на миналата година.

Защо правителството се притесни за "оптимистичното желание да се ходи по Африка" чак сега?

"В момента, в който отворите една вратичка..."

Занзибар се превърна в най-активно рекламираната туристическа дестинация както в България, така и в други държави от Източна Европа (особено сред руснаците).

Докато Нова ТВ твърдеше, че "в Занзибар няма коронавирус" (защото правителството не поддържа Covid-статистика), инфлуенсърските профили в Instagram се напълниха със снимки от местните плажове. Медиите му присъдиха почетното звание "новия Слънчев бряг", след като африканските плажни DJ-и заредиха плейлистите си с песни на Азис.

В небивалия интерес към Занзибар няма нищо изненадващо - това е една от малкото глобални дестинации, до които достъпът на туристи засега е свободен. Мерки за безопасност като предпазни маски или социална дистанция почти не се спазват, за което свидетелства всеки посетител на острова.

"В момента, в който отворите една вратичка, веднага голямо количество хора тръгват да пътуват", казва Румен Драганов от Българския туристически съюз преди дни пред БНТ.

Всичко щеше да е чудесно, ако не съществуваше заповед на Костадин Ангелов от 27 ноември 2020 г., с която официално бяха забранени всички групови туристически пътувания с организиран транспорт в страната и чужбина заради извънредния брой случаи на Covid-19 в България.

Забраната за организиране на екскурзии в чужбина не е отменяна - тя продължава да е в сила до 31 март 2021 г. Проблемът е, че не се спазва.

Има два начина за пътуване до Занзибар - самостоятелно или чрез туроператорска агенция. Индивидуалните туристи, които предпочитат да летят с прекачвания с оператори като Qatar Airways, Fly Dubai или Turkish Airlines до острова, не попадат в ограничението в заповедта на здравния министър.

Смисълът му е да обхване агенциите, които предлагат директни полети в пакет с настаняване и прехрана за 7 нощувки, трансфери между летището и хотела, екскурзии на място и други екстри на своите клиенти. Още на 2 февруари туроператорът Николай Данаилов определи като "смешно, подигравателно, унизително и нелепо" изключението за чартърите, което държавата допуска за част от бранша, докато останалите 2000 търговци са принудени да спрат работата си в продължение на 3 месеца.

Данаилов посочи няколко държавни институции, които би трябвало да упражняват надзор над полетите до Занзибар, но нито една не е предприела мерки за спирането им: Гражданско въздухоплаване, Гранична полиция на летище "София", Министерството на туризма, Столичната РЗИ и др.

Нито вицепремиерът по туризма Марияна Николова, нито министърът на вътрешните работи Христо Терзийски, нито Костадин Ангелов коментираха темата до 9 март, когато здравният министър внезапно се разтревожи за евентуалния "внос" на Covid-19 от Занзибар.

"Имаме притеснения за всички българи, които се завръщат от Африка, знаете, че една дестинация там е изключително атрактивна в момента. Ще предприемем всичко, което е необходимо - включително въвеждане на карантина за всички завръщащи се", каза той пред журналисти в Кюстендил.

Позицията му беше подкрепена и от премиера Бойко Борисов, който досега не беше обръщал внимание на проблема с полулегалните чартърни полети.

"Искам да изкажа своето притеснение заради толкова оптимистичното желание да се ходи по Африка. Колегите в Европа, където вече има южноафрикански вирус, казват, че той е много, много по-опасен, отколкото британския. Нека да пазим не само своето здраве, но и здравето на другите хора. Пандемията е с цялата си сила в Европа, Америка, по света. Нищо от това, че сме разрешили по-свободен начин на живот, не означава, че не трябва да внимаваме, да се пазим и да носим маски или да не се събираме с големи количества хора", каза Борисов.

Националният щаб за Covid-19 досега не е публикувал данни за каквато и да е заболеваемост сред прибиращите се туристи от Занзибар.

В отговор на въпроса на Георги Любенов "От Занзибар влиза ли зараза?" главният здравен инспектор Ангел Кунчев отговори на 6 март с думите: "Аз съм почти убеден, че влиза, макар не в големи размери".

От думите му така и не се разбра дали НОЩ разполага с конкретни данни и дали РЗИ е в състояние да проследи избухване на огнище на Covid-19 до евентуален първоизточник, пътувал до Танзания.

Контролът на граница е еднакъв за всички български граждани, независимо откъде идват. Пристигащите трябва да предоставят отрицателен резултат от PCR-тест, направен до 72 часа преди влизането в България, или да се тестват при завръщането си - до доказване на липса на коронавирусна инфекция те трябва да останат под карантина с продължителност 10 дни.

Как обаче РЗИ може да се довери на PCR-тестовете, направени в лаборатории на държава, която не е регистрирала нито един нов случаи на коронавирусна инфекция от началото на май 2020 г. досега?

Националната статистика на Танзания не помръдна дори след смъртта на вицепрезидента на Занзибарския архипелаг Сеиф Шариф Хамад през февруари, заради която президентът на Танзания Джон Магуфули призова населението за "тридневни молитви за прогонване на респираторните болести".

Самият Магуфули изчезна безследно на 27 февруари, като опозицията сигнализира, че президентът се намира в критично състояние заради Covid-19 и сърдечен арест.

На 17 март правителството потвърди, че Джон Магуфули е починал след сърдечна недостатъчност - без да отрича или потвърждава диагнозата Covid-19.

Междувременно, ведрите репортажи в стил "Хакуна Матата" продължаваха да се въртят по националните телевизии, а туроператорите вече се наредиха на опашката за обезщетения.

Какво накара правителството да се сезира за проблема със Занзибар едва сега, след като в продължение на месеци игнорираше сигналите за нарушения?

От последното интервю на Ангел Кунчев стана ясно, че България е изпратила 600 проби от свои пациенти с Covid-инфекция до Европейския център за контрол на болестите (ECDC). Причината за подбора е, че при тях протичането на болестта е било "по-особено", а съмненията на българските медици е, че пациентите са заболели с различни варианти от класическия SARS-Cov2.

Резултатите от ECDC трябваше да пристигнат в България в началото на тази седмица, за да потвърдят или отхвърлят опасенията, че в страната се е появил не само британският вариант на вируса, но и някоя от по-критичните му разновидности, които са засечени в Южна Африка и Нигерия.

Кунчев предупреди, че ако предположенията за нигерийския вариант се окажат верни, дори преболедувалите и ваксинираните хора може да не разполагат със защитни сили срещу него - "С други думи започваме от нула, което е ужасно. Нямаме такива данни засега, казвам го като най-лошия възможен вариант".

Кога България разбра за появата на мутациите на SARS-Cov?

Южноафриканският вариант на коронавируса е засечен още през октомври 2020 г., когато е установен скок на новите случаи на Covid-19 в страната. СЗО е информирана в началото на декември за това, че новият вариант има мутации, които може да направят вируса неподатлив на спиране с ваксина.

На 22 януари 2021 г. главният американски експерт по инфекциозни болести д-р Антъни Фаучи даде подробни публични разяснения за южноафриканската разновидност, за която вече има данни за по-значимо снижаване на ефикасността на антителата, създадени от ваксината.

На 8 февруари Южна Африка реши да спре имунизационната кампания с препарата на AstraZeneca заради незадоволителни данни от изследване на защитата срещу новия вариант.

Появата на съмнения за внасяне на южноафриканския вариант в Чехия през туристи, прибрали се от ваканция в Занзибар, беше причината, поради която правителството на Андрей Бабиш въведе забрана за пътувания до няколко рискови африкански държави до 11 април.

Още на 15 декември, базата данни за коронавирусни геноми Gisaid публикува екземпляр на поредна мутация на SARSCov2 - B1525, идентифицирана при пациент от Великобритания. Малко по-късно Нигерийският център за контрол на болестите съобщава, че още в края на ноември 2020 г. е установила пациент с тази разновидност на вируса, но не е съобщила незабавно за откритието. Поне пет щата в Нигерия (държава с 201 млн. души население) са установили този вариант на причинителя на Covid-19, за който се отнасяше и предупреждението на Ангел Кунчев.

Столицата Лагос се намира на около 6200 км разстояние от Занзибар, но ако пандемията ни научи на нещо, то е, че няма каквито и да е граници пред разпространението на вирус като SARS-Cov2. Затова контролът, тестването, геномното секвениране и проследяването на веригите на инфекция са толкова важни.

Липсата на официални данни и съмненията за фалшиви тестове, с които някои туристи избягват карантина на връщане от Африка, е доста основателна причина за притеснения сред здравните власти, които "управляват" епидемия с вързани очи.

Защо обаче бяха изгубени 3 месеца, преди съществуващата заповед за забрана на организирани пътувания да се спази? Защо потенциалните ползи от съживяването на туроператорския бизнес не бяха претеглени срещу риска от евентуално непредсказуемо влошаване на епидемията в България?

Ако НОЩ има конкретни данни за заболеваемост от Занзибар, защо досега не ги съобщава публично? И наистина ли бизнесът очаква, че с пари от данъци ще се обезщетява напълно предсказуемият и безотговорен финал на тази авантюра?