В събота вечер за втори път в кариерата си Кубрат Пулев излезе в мач за световната титла в тежка категория на професионалния бокс. А сценарият бе същият като преди 6 години срещу Владимир Кличко - загуба с нокаут от Антъни Джошуа. Единствените две загуби в кариерата на Кобрата дойдоха в най-важните му мачове. Но в това няма нищо изненадващо. Просто и в двата случая срещу него бяха по-добри боксьори. През 2014-а украинецът бе над всички в тежка категория. Сега пък на върха са двама, може би трима. Антъни Джошуа и Тайсън Фюри просто са с класа над останалите, евентуално към тях можем да прибавим и Дионтей Уайлдър. И оттам насетне идва една група от около десетима боксьори, които са на едно много високо ниво, но под това на споменатите. И сред тях е и Кубрат Пулев. Българинът се би достойно, издържа 9 рунда, но нямаше аргументи, с които да притесни Джошуа. Който е очаквал повече, е гледал с прекалено розови очила.
Но тук по-скоро искам да обърна внимание на някои странни реакции след това. Защото една не малка група хора направо реши да се подиграе с представянето на Пулев, което видиш ли, било много слабо и недостойно. Нищо подобно! Издържалите 9 рунда срещу машина като Джошуа са малцина. Даже мога да ви кажа колко точно - четирима освен Кубрат! Анди Руис му нанесе единствената загуба и в реванша загуби по точки след 12 рунда. Другият останал на ринга до края бе Джоузеф Паркър, а Владимир Кличко и Карлос Такам бяха нокаутирани съответно в 11-и и 10-и рунд.
Треньорът на Пулев: Кубрат преболедува Covid, а вирусът оказа влияние във всеки един рунд
Да се подиграеш вместо да оцениш огромното постижение с достигането до двубоя за титлата е истинско безумие и липса на трезва оценка за състоянието на българския спорт. Защото да имаме боксьор сред най-добрите в тежка категория е огромна привилегия, особено за страна като нашата.
Да се подиграеш за загубата му от Джошуа е същото като да се подиграеш на Григор Димитров, че е загубил от Рафаел Надал или Новак Джокович на полуфинал в турнир от Големия шлем. Вместо да приемеш факта, че в един много конкурентен спорт твой сънародник е на много високо ниво, но просто има няколко по-добри от него.
Защото тъжната реалност е, че такива големи спортни събития с българско участие след време могат да са само далечен спомен и тогава да осъзнаем какво сме имали.
Треньорът Палми Ранчев: Пулев се бие в стар руски стил, който е успешен само в аматьорския бокс
Ако не вярвате, спомнете си за съвсем близкото минало и националният отбор по волейбол при мъжете. Той бе в една серия, в която редовно на големи първенства завършваше четвърти. Все влизаше сред най-добрите, но в най-решителните мачове губеше. И тогава се намираха специалисти, които да говорят за липса на манталитет и класа във важните моменти. Дори да са били прави, едва ли се чувстват по-добре от факта, че в момента място в топ 4 на Световно или Европейско първенство звучи като недостижима цел за "лъвовете".
Така и с Кубрат Пулев, пък и с Григор Димитров. Да им се радваме докато можем, защото след тях не се вижда кой ще ни носи такива емоции на голямата сцена.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че няма отново да имаме и други спортисти на най-високо ниво. Ще имаме, защото талантите у нас не липсват и въпреки всичко някои от тях намират начин да пробият - дали ще е Владимир Илиев в биатлона, Радо Янков в сноуборда или някой друг, ще ги има. Но стават все по-малко и успехите все по-редки. Което пък допълнително увеличава напрежението върху малкото ни елитни спортисти, които се наясно колко много погледи са вперени в тях с надежда.
А колко по-различно щеше да е, ако в спорта бяхме като съседна Сърбия например. Тогава след загуба като тази на Кобрата просто щяхме да обърнем страницата и да следим с трепет многото ни футболисти в най-големите първенства на Европа. Или пък да очакваме нови медали от националните ни отбори в баскетбола, волейбола, хандбала или водната топка. Или да стискаме палци за нова титла от Големия шлем на Новак Джокович като междувременно следим с трепет още десетима участници в турнира.
Ами ако бяхме в спорта като двумилионна Словения? Тогава щяхме да забравим набързо боксовия мач и да се върнем към битката за жълтата фланелка на Тур дьо Франс между двамата ни сънародници Тадей Погачар и Примож Роглич. Или да гледаме по нощите поредното феноменално представяне в NBA на Лука Дончич. А ако сме през най-студените месеци, да подкрепяме своите представители, които са сред фаворитите във всеки възможен зимен спорт.
Но ние сме си България и заради това загубата на Кубрат Пулев боли още повече. Защото просто в момента няма към какво да обърнем погледа си в надеждата за позитивни спортни емоции. Поне до следващото избухване на Григор Димитров и Цвети Пиронкова или до поредното голямо първенство в художествената гимнастика - един от малкото спортове, в които продължаваме традициите си.
Дано се окажа лош пророк, но бих ви посъветвал да оценяваме по достойнство постигнатото от хора като Кубрат Пулев. Защото те стават все по-малко.
Спортният уикенд: Край на сезона във Формула 1, Италия се сбогува с Паоло Роси
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
