Снимка: © Булевард България
  • Президентът Румен Радев предприе директна офанзива срещу кабинета "Борисов 3", като обяви, че снема доверието си от него
  • Радев обвини правителство в "разпад на държавността" и "лишаване на България от бъдеще като нация"
  • Изявлението на президента идва една седмица след като прокуратурата публикува извадки от СРС-записи на разговори между президента и командира на ВВС 
  • Политическите реакции: премиерът Бойко Борисов обвърза хода на Радев със "заявка за нова партия" и "изпускане на нервите" заради прокурорската проверкадокато Росен Плевнелиев видя връзка с предстоящото присъединяване на България към чакалнята на еврозоната

Президентът Румен Радев обяви, че снема доверието си от правителството на Бойко Борисов заради "липсата на воля за борба с корупцията, методично погазване на закона и морала доведоха до парализа на цели системи и институции без аналог в историята на българския преход". 

Радев направи извънредно изявление пред нацията от гербовата зала на Президентството в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и екипа от съветници. 

"От 3 години призовавам правителството да работи отговорно в интерес на българските граждани. Не го правя като политически опонент, а като държавен глава с мисъл и грижа за бъдещето на България. За съжаление това не се сбъдва. Днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива. Липса на воля за борба с корупцията, методично погазване на закона и морала доведоха до парализа на цели системи и институции без аналог в историята на българския преход", каза Румен Радев. 

Той посочи водната криза в Перник, разкритията за нелегалния внос на боклуци и смущенията около прокарването на промени в Закона за БНБ във връзка с кандидатстването в еврозоната като примери за неуспешни политики на кабинета. 

"Бедността и неравенството се задълбочават. Търгува се дори с наицонален суверенитет в името на личното политическо оцеляване. Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно. Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските свободи. Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. На всичко това трябва да се сложи край", каза Румен Радев. 

"Считано от днес официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и не носи отговорност за острата криза в нашето общество", каза още той. 

Радев обяви, че "днес деленето не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. Борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас. Бъдещето на България е на свободна европейска страна, в която гражданите не се страхуват от репресиите, а се уповават на закона и морала". 

"Това е бъдещето на смелите и отговорните, на младите и просветените, на възрастните, честните и отрудените.  На всички, които ще обновим отечеството. Да се обединим за доброто на България", призова той в края на обръщението си. Изявлението на президента приключи без приемането на въпроси от страна на журналисти. 

Предисторията на президентския ход

Речта на Румен Радев идва точно една седмица след отчета му за третата година от мандата на 28 януари, когато въпросът за доверието му в правителството беше поставен директно от репортер на "Дарик радио".

Тогава Радев не даде конкретен отговор, но посочи, че "при всички положения аз ще имам много по-високо доверие в българското правителство ако водещата цел на неговата дейност е не доизбутване на мандата, а благосъстоянието на българските граждани. Ако има много по-отговорно отношение към изборния процес. Ако не формира предварително планиран изкуствен излишък чрез нереализиране на държавни инвестиции, който харчи еднолично и непрозрачно. Ако има желание и капацитет за реформа. Ако инвестира повече в човешки капитал, повече в хората. Ако мисли повече за децата и българските пенсионери". 

В същия ден обаче прокуратурата публикува извадки от подслушан разговор между командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков и държавния глава, от които се вижда, че двамата обсъждат проверката на КПКОНПИ за Десислава Радева. 

Ходът на президента с публичното снемане на доверие от действащото правителство повтаря ситуацията от 14 юни 2013 г., когато Росен Плевнелиев направи извънредно изявление по повод назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС по предложение на министър-председателя Пламен Орешарски. 

Тогава Плевнелиев обяви, че е дал на кабинета "кредит на доверие за обичайните 100 дни", но след назначението в ДАНС кредитът на доверието е изчерпан. 

На 4 февруари, медиите бяха информирани за предстоящото изявление на Румен Радев около 30 минути преди самото му провеждане в 12:00 ч. Часове преди организирането му американският посланик Херо Мустафа обяви, че до няколко дни Държавният департамент ще наложи санкции срещу български гражданин заради данни за корупция. 

Какви са правомощията на президента спрямо правителството?

Снемането на доверие от страна на президента е символичен политически ход. Конституцията не дава лични правомощия на държавния глава за "вот на недовеирео" спрямо изпълнителната власт. Министър-председателят и членовете на Министерския съвет се избират и освобождават от Народното събрание. То може да гласува недоверие на кабинета, след което премиерът трябва да подаде оставка. Последният вот на недоверие беше гласуван на 29 януари 2020 г., като мнозинство от 124 депутати подкрепи правителството срещу вота на БСП. 

Според конституцията, когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца - в случая с кабинета "Борисов 3" този срок ще изтече в края на юли 2020 г. 

Президентът има правомощия при възлагането на проучвателен мандат за съставяне на нов кабинет. Тези функции се задействат при гласувана оставка на действащото правителство или след провеждането на нови парламентарни избори. 

Според чл.99 на конституцията: президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост група, да състави правителство. 

Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Процедура за оттегляне на това предложение обаче не е предвидена в основния закон. 

Правомощията на Министерския съвет се прекратяват само с гласуване на вот на недоверие на кабинета или премиера, с приемането на оставката на кабинета или на премиера или при смърт на премиера. Правителството има право и да поиска вот на доверие от Народното събрание по "по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод". Последният подобен ход беше предприет от премиера Бойко Борисов през януари 2011 г. по време на първото управление на ГЕРБ заради кризата около изтеклите записи между него и бившия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов.  

Прочети