"Докато смъртта ни раздели": това беше сравнението, което министърът на енергетиката на Саудитска Арабия използва за оценка на сътрудничеството си с Русия само преди 6 месеца. Две от най-големите сили в производството на петрол поддържаха стратегически съюз при определянето на цените на нефта от 2016 г. насам, а общите им интереси изглеждаха непоколебими.
За няколко дни обаче "бракът" между Москва и Рияд се разпадна. Цените на петрола се сринаха в разгара на кризата на финансовите пазари.
Сътресението е част от ударният ефект от епидемията на новия коронавирус, която предизвика разък спад на потреблението на нефт в Азия. Рафинериите на Китай са намалили покупките на чуждестранен петрол с около 20% през февруари. Колкото по-ниско е търсенето, толкова по-евтина става суровината, а това води до значителни финансови загуби на държавите, чийто БВП зависи основно от търговията с петрол.
В края на миналата седмица членовете на Организацията на страните износителки на петрол се събраха във Виена, за да обсъдят ответните мерки срещу извънредната ситуация на пазара (Русия не членува в ОПЕК, но участва в координирането на производствените нива).
Саудитска Арабия предложи колективно решение за намаляване на производството с около 1 млн. барела на ден, за да запази цените на петрола в условията на намаленото търсене. Поради свои съображения Русия отказа да приеме този план.
Някои наблюдатели смятат, че причината е войната на "Роснефт" срещу американската индустрия на производство на шистов петрол, други предполагат, че решението е част от стратегията за завземане на по-голям дял от азиатския пазар. Русия знае много добре, че проблемите в индустрията в Китай след коронавируса са ударили силно по приходите на Саудитска Арабия.
Решението й е да не снижава собственото си производство и да не се опитва да стабилизира пазара в полза на другите играчи. Вместо това - работи за себе си.
Саудитска Арабия обаче реагира остро на поведението на Русия. Националната енергийна компания Saudi Aramco обяви, че от 1 април ще произвежда 12,3 милиона барела на ден - 26% увеличение на добива в сравнение с периода преди разпада на споразумението. В понеделник стойността на барел петрол падна до 35 долара, което представляваше най-сериозното дневно поевтиняване от войната в Персийския залив през 1991 г.
Ударът рискува да стопи печалбите на световните енеригйни компании, като някои от тях може да изпаднат в неплатежоспособност заради дълговете си. Ценовата война може да има и непредвидими политически последици. Растящата икономика и силните финансови пазари са основна част от платформата на Доналд Тръмп в кампанията му преизбирането. Паниката им е крайно нежелателна. От друга страна, ако цените на петрола се задържат на ниски нива, това ще се отрази позитивно на потреблението.
Разпадът на споразумението между Русия и Саудитска Арабия се смята за победа за един от най-близките сътрудници на Владимир Путин - Игор Сечин, ръководител на "Роснефт" и поддръжник на тезата, че Москва трябва да удря по американската индустрия независимо от цената, която ще се наложи да плати.
"Готови са да се прострелят в крака, ако по този начин ще ударят и американците", коментира Сергей Гуриев, професор по икономика в Science Po в Париж, пред New York Times.
Причината за тази агресивна стратегия е свързана с това, че от 2014 г. насам САЩ увеличава производството си с огромни темпове благодарение на добива на шистов петрол и газ. Дотогава Америка внасяше повече гориво, отколкото изнасяше. Увеличеното вътрешно производство обаче помогна на страната да се включи на световните пазари на износа като сериозен конкурент.
Саудитска Арабия (през ОПЕК) реагира още тогава, като заля пазара с увеличение на добива. Саудитците знаеха, че могат да преживеят спада в печалбата, за да постигнат по-дългосрочната си цел - да принудят американската шистова индустрия да се оттегли от бизнеса. Русия не намали производството въпреки призивите на ОПЕК, като Саудитска Арабия пое върху себе си бремето от поевтиняването на горивото.
Американските компании обаче запазиха позициите си и продължиха да натрупват сила. Планът на Рияд се оказва неуспешен. Саудитска Арабия и Русия спасяват положението, като започват да продават по-големи количества на Китай. Между 2015 и 2016 г. страната купува все повече гориво на ниски цени, а износителите стават все по-зависими от най-големия си клиент.
От 2017 г. досега ОПЕК е намалила добива си с 4-5 милиона барела на ден. Дори това обаче не довежда до драматично увеличение на цените заради ръста на производството и износа от САЩ. През 2018 г. Съединените щати станаха най-големия световен производител на суров петрол, като надминават Саудитска Арабия и Русия.
Сътрудничеството между Рияд и Москва за координиране на добива издържа почти четири години, докато коронавирусът не удари търсенето на петрол в Азия. Кризата създаде дилема пред двете страни - или да продължат съюза си, или да се спасяват поединично на конкурентния пазар. Изненадващите събития от последната седмица показват, че този път е предпочетена втората опция.
Какви са мотивите на Русия?
Възможно е страната да иска снижаване на цените, за да атакува шистовия добив на САЩ. Действително, акциите на по-малките компании-производители се сринаха в последните дни, като при някои се наблюдава обезценяване на пазарната капитализация с до 45%. Възможно е това да е и наказателна акция от страна на Русия заради американските санкции срещу "Роснефт" заради търговията на компанията с Венецуела.
Други експерти обаче оспорват тази версия като основен мотив на поведението на Русия. Дори по-малките американски компании да фалират заради ценовата атака, по-големите производители като ExxonMobil няма да се поколебаят да изкупят активите им. Това ще доведе до по-голяма консолидация, а американското производство няма да изчезне. В този смисъл, планът на Русия би бил нереалистичен.
Втората теория гласи, че Русия се опитва да получи по-голяма сила на световните пазари на петрол, като прекрати договорката си със Саудитска Арабия. Руските компании ще продължат да продават, макар по-ниските цени да се отразят на маржа на печалба, но приходите все пак ще се запазят.
В крайна сметка, ефектът от рисковата игра на Русия и Саудитска Арабия може да се върне върху самите тях. Акциите на "Роснефт" и "Saudi Aramco" вече поевтиняха. За разлика от 2015-2016 г. сега вече няма нов масивен клиент, който да замени спада на търсенето в Китай. Русия жертва приходите си в опит да се съревновава с Америка, без да има гаранции, че ще успее да получи по-голям дял от енергийния пазар. Саудитска Арабия рискува собствения си бюджет, за да принуди Москва да се вразуми и да се върне към схемата на сътрудничество.
Проблемът с тази тактика, пише Елън Уолд от Atlantic Council, e, че Русия може да издържи по-дълго от Рияд при евентуалното задържане на ниските цени. По-голямата зависимост на бюджета на Саудитска Арабия от петролните продажби, увеличените публични разходи за икономическата реформа и позицията на страната в ОПЕК може да я принудят да се откаже от ценовата война и да се върне към стабилизирането на пазара. Това може да се случи на следващата среща на ОПЕК през юни или дори по-рано, на специално заседание.
Уолд напомня още, че през декември 2019 г. Saudi Aramco започна да се търгува публично, като почти една пета от гражданите на Саудитска Арабия участваха в купуването на акции - мнозина от тях го направиха срещу дългове. В момента акциите на Saudi Aramco са по-евтини от нивото им при първичното публично предлагане, с тенденция да се понижават, а недоволството на инвеститорите може да доведе до сериозни проблеми за правителството.
Какво ще се случи оттук нататък, е трудно да се предвиди. Не е ясно и какъв ще е цялостният ефект от новия коронавирус върху световната икономика. Спадът на търсенето и дългосрочните тенденции на енергийните пазари обаче прекъснаха саудитско-руския алианс, което ще има последици за целия свят.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
