Действията на правителството, Народното събрание и Националният оперативен щаб в хода на извънредното положение са единственият общ отговор за овладяване на кризата от Covid-19, и обществото трябва да ги подкрепи с колективно доверие и разбиране за тежестта на изпитанието.
Това пише бившият премиер Иван Костов в своя статия, посветена на политическите предизвикателства и мерките за борба с епидемията от коронавируса в България. Позицията му беше публикувана в "Медиапул" в понеделник.
Костов описва трудността на алтернативите пред световните правителства в разгара на кризата като дилема между "счупване на икономиката" или "счупване на обществото".
"... Във Великобритания властта изглежда избира икономиката и жертва възрастното поколение. Въпреки че съм икономист, пред този мъчителен избор: ще избера да не се чупи обществото, колкото и разделено и конфронтирано да е то сега. Икономиката ще я възстановят хората с дух и идеи", пише още той.
"Два пъти съм бил свидетел как кризите ни обединяват. Дано така да стане и този път", завършва той.
Публикуваме пълния текст на позицията на Иван Костов.
"Ще започна направо. Възмутен съм от тези, за които свободата на изказа им е по-важен от живота на съгражданите им.
Когато лепиш етикета "популист" на ръководителя на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса и директор на Военномедицинската академия ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, създаваш недоверие към институцията, която се бори с опасната за живота на възрастното поколение пандемия.
По този начин накърняваш доверието в щаба и саботираш изпълнението на решенията, с които той се опитва да забави и овладее кризата. Така, съзнаваш или не, създаваш заплаха за човешки животи.
Намирам за напълно неуместно още преди финансовото оразмеряване на мерките, които изпълнителната власт планира, да задаваш въпроса "колко средства е отделила държавата".
Това е задача, чието решение на този етап никой не знае. Защото неизвестните днес са много повече от уравненията, които трябва да се решават. Още по-неуместно е натрапчиво да стоварваш отговорност за последиците от пандемията на премиера и на министрите му. Те без друго са натоварени с извънредно бреме.
Тези две реакции ми показват, че катастрофите от 1990 и 1996 са забравени. За спасението се плаща всяка цена. Да напомня, че последната от двете бе предшествана и съпроводена от грипна епидемия (вирусите бяха H1N1 и H3N2) в 1995/1996.
Изправено пред криза, правителството действа, както е необходимо.
Създаде Националния оперативен щаб от най-компетентните и имащи авторитет експерти и им предостави част от своите правомощия да предлагат решения, които веднага изпълнява без да оспорва или поставя по съмнение. Дава на Щаба непрекъснато своето политическо доверие пред останалите институции и гражданите, с което се опитва да направи решенията му по-ефикасни.
Народното събрание приема предложените му законодателни решения с консенсус, с което дава своя навременен принос.
Тази политическа организация е единственият ни общ отговор срещу пандемията от Covid-19. Цивилизовано е в този тежък момент да засилим нейният авторитет, доколкото това зависи от всеки от нас и да ѝ се доверим.
Централизира ли се власт? Да. Ограничават ли се нашите права? Да.
Прави се в името на запазването на здравето и живота на много хора, а по-скъпо от това нямаме.
За кой ли път да става ясно, че в такива критични моменти сигурността на гражданите трябва да е най-висш приоритет на публичната политика.
Близък приятел постави дилемата "счупване на икономиката" или "счупване на обществото". И е прав, защото във Великобритания властта изглежда избира икономиката и жертва възрастното поколение. Въпреки че съм икономист, пред този мъчителен избор: ще избера да не се чупи обществото, колкото и разделено и конфронтирано да е то сега.
Икономиката ще я възстановят хората с дух и идеи.
Два пъти съм бил свидетел как кризите ни обединяват. Дано така да стане и този път.
Изпитанието ни дава шанс да излезем от него единни и по-силни".
Прочетете още:
Верижна реакция: 4 сценария за епидемията от коронавирус
1. Колко случая на коронавирус ще има във вашата страна?;
2. Какво ще се случи, когато реалните случаи на болестта започнат да се проявяват?;
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
