Българите - носталгични към миналото, гледат плахо към бъдещето Снимка: © Unsplash

Българите гледат по-скоро с носталгия към миналото, но и с плаха надежда, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете.

Това става ясно от специалното проучване, проведено от "Галъп" в 64 страни, които обхващат над две трети от световното население (и повече от 90% от тези страни, които са свободни да провеждат и публикуват проучвания на общественото мнение). Анкетата отбелязва и 75-ата годишнина на "Галъп".

Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото. Разликата между тези, които смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си (31%), е положителна: 4 пункта. Но на фона на света и дори на не особено ентусиазираната ни Европа тези 4 пункта са малко.

Близки до нас оценките за живота днес дават в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по положително настроени към съвремието.

За 27% от запитаните българи не виждат разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% от сънародниците ни не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.

Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле.

Особеност за България е, че нагласите за бъдещето на децата изглеждат (макар и минимално) по-позитивно отколкото нагласите за качеството на нашия живот сега, сравнен с този на предишните поколения.

У нас 37% очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас.

По този показател страната ни се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.

Близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата днес пък са държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и др.

Каква е картината по света?

Всеки втори гражданин (51%) на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните са поравно разделени между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%) и тези, които го намират за същия (23%). 3% не могат да отговорят.

Удовлетвореността от стандарта на живот е ключов фактор за хората да вярват, че живеят по-добре от родителите си. Но в някои богати региони като Европа това не е толкова валидно.

Очакванията за живота на днешните деца също са предимно добри, но по-ниски от сравнението на собствения живот с живота на предишното поколение. Така 44% очакват по-добър живот за днешните деца в сравнение с живота сега. 28% очакват по-лоши дни. 20% са убедени, че и следващото поколение го очаква приблизително същото, а 8% не дават отговор.

Възрастните хора са по-песимистични и не така убедени в по-доброто бъдеще на младите. Изглежда не е изненадващо, че повече пари водят до повече увереност в бъдещето на лично ниво. Но тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще за следващото поколение, се оказват страните, които изпитват или са изпитвали трудности.

Най-позитивната страна сред 64-те се оказа Виетнам, където 83% избират, че младите ще живеят „по-добре“ и едва 4% смятат, че бъдещите поколения ги очаква нещо „по-лошо“. Най-отрицателни са нагласите в Молдова (32% „по-добре“, но 45% „по-лошо“).

В Русия 60% са оптимистично настроените за бъдещото поколение, срещу 15 % песимисти. В САЩ 60 % вярват по-доброто бъдеще, докато 15 % смятат, че следващото поколение ще живее по-лошо от сегашното. В Мексико настроенията са почти същите - 57% „по-добро“ срещу 16% „по-лошо“.

Широко разпространеното съвременно вярване предполага, че ще живеем по-добре от предишното поколение и че следващото ще живее по-добре от нас.

„Но представете си обратното: че живеем по-зле от нашите родители и освен това децата ни ще имат живот по-лош от нашия. Това означава две поколения с влошено качество на живот. И докато подобно настроение на мнозинството изглежда относително лесно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, за Франция и Италия е истинско предизвикателство да го направят", коментира Кънчо Стойчев, ръководител на българската агенция "Галъп интернешънъл".

Въпреки значителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е усещането за житейска криза: "Ето защо изглежда, че комбинацията от тези два въпроса картографира гражданите по скалата на действителното удовлетворение от живота във всяка една от 64-те изследвани държави".

В изследването са били интервюирани общо 60 724 души в световен мащаб. Във всяка страна представителна извадка от около 1000 мъже и жени са интервюирани през август-октомври 2022 г. лице в лице, по телефона или онлайн.

По региони, по отношение на разликите между позитивни и негативни нагласи към живота в сравнение с миналото, най-позитивни са тенденциите в източна Азия/Океания. Следват ги в Северна Америка, Африка на юг от Сахара и Южна Азия.

Следват Латинска Америка, Европа (с почти еднакви разлики за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка.

Както се и очаква, резултатите варират в групите, определени по отношение на доходите на домакинствата, образованието и т.н. Например групите с най-нисък доход на домакинствата показват положителни оценки, но те са доста ниски (42% „по-добър“, 29% „по-лош“ или 13 точки ) в сравнение с групите с най-високо качество на живот (62% „по-добро“, 16% „по-лошо“). Повечето образовани хора също са по-позитивни (33 точки) от по-малко образованите (16 точки). Въпреки този общ модел резултатите се оказват специфични за страната, в зависимост от различни исторически контексти и т.н.

На въпрос за живота на днешните деца в сравнение с нашия живот, мненията в световен мащаб са малко по-малко положителни, като 44% очакват по-добър живот за децата си, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват приблизително същото и 8% не отговарят. Така по целия свят има разлика от 16 точки между положителните и отрицателните очаквания за живота на децата днес.

Очакванията за поколението изглеждат по-малко позитивни в сравнение с предходното. Въпреки това, предвид всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, изменение на климата), това ниво на положителни очаквания е един вид позитивна изненада.

По-богатите изглеждат по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си (24 пункта в слоевете с най-високи доходи), отколкото по-бедните (11 пункта в слоевете на най-ниските доходи). Но от друга страна, развиващите се страни са тези с по-голяма надежда – не най-богатите. Това не е без изключения, разбира се. Явно добрата перспектива е по-важна от наличието на подходящ стандарт.

Най-позитивната страна сред анкетираните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателната е Словения (14% минус 53%). Русия е на второ място (52% минус 10%). Следва Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).

При комбинирането на двата въпроса - "Живеем ли по-добре от нашите родители? А как ще живеят децата ни?" се добавя друга перспектива. Например, Молдова показва общо 86 (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази негативна класация от Северна Македония (82: 35% отрицателни оценки плюс 47% отрицателни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и др.

Повечето от страните все още са положителни и по двата въпроса, но ако се потърси например страни с над 50% положителни отговори, Нигерия се откроява със 171 (81% положителни за днес плюс 90% положителни за утре), следвана от Косово ( 162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и др.

Констатациите потвърждават, че развиващите се части на света споделят повече надежда относно бъдещето. Националните и политически особености оставят своя отпечатък, но като цяло изглежда, че колкото по-близо са войната и бедите, толкова по-песимистични са отговорите.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Откриха 20-годишния Мартин, който беше в неизвестност 5 дни

Момчето е във видимо добро състояние

18:46 - 29.01.2023

Поколението TikTok харесва класическата музика повече от родителите си. Как стана това?

Новата жертва на хипстър културата или възкресение на истински ценното изкуство. Какво се случва с класиката?

17:30 - 29.01.2023

Директорът на "Св. Иван Рилски" напуска поста си, работещите в болницата готвят протести

Един от мотивите в молбата му за напускане е липсата на приемственост в системата

16:11 - 29.01.2023

Издирват още един млад мъж, изчезнал по време на "Сурва" в Перник

Това е трети случай на изчезване в рамките на седмица

15:51 - 29.01.2023

Той пак е тук: Джокович отново достигна върха в света на тениса

Джокович изравни Рафаел Надал по най-много отличия от Големия шлем в историята на мъжкия Тур

15:22 - 29.01.2023

ПП ще съдят Бойко Борисов заради твърдение относно продажбите на оръжие на Украйна

Задава се още едно дело от "Продължаваме промяната" за Борисов

14:39 - 29.01.2023

Louis Vuitton "нашари" световните забележителности като продължение на кампанията с Яйои Кусама

Активациите с най-продаваната жива художничка продължават

14:15 - 29.01.2023