- Държавните институции демонстрират безпомощност за справяне със здравната криза, а дори да иска, правителството не може да наложи по-строги мерки срещу Covid-19, защото вече няма доверие. Това е оценката на бившия премиер Иван Костов (от 1997 до 2001 г.) за пандемичната реакция.
- Прогнозата на Костов: след две седмици е възможно броят на хоспитализираните пациенти с Covid-19 да се удвои до около 6000 души. Това ще означава и рязко увеличение на броя на хората в интензивни отделения.
- Той критикува правителството за това, че не е взело мерки за задължаване на работодателите - включително на общините и държавата - да не допускат хората да се заразяват на работните си места. Липсва и регистър на хората в най-рисковата група при евентуална зараза.
- И още: защо Бюджет 2021 г. слага край на националния консенсус за финансовата стабилност и защо само България увеличава постоянни разходи за пенсии, заплати и помощи, без да има повишени приходи и производителност - вижте в интервюто му за БНР.
Даниела Големинова: Здравният министър пое на ръчно управление кризата, обикаля от град на град, проверява дали болниците имат Covid-отделения, с колко легла са, как работят. МВР и парамедици също се включиха в борбата с пандемията. Пред големите болници откриха пунктове за бързи тестове. Хотелиерите също казват, че имат готовност да осигурят легла за Covid-болни. Всичко това ще даде ли резултат?
Иван Костов: Не искам да съм носител на лоши прогнози, но всичко това трябва да посрещне едно много опасно развитие на пандемията. Защото сега, към 4 ноември, четири пъти е надвишен броят на онези 741 легла, които ние обикновено поддържаме в страната за лечение на инфекциозно болни - четири пъти са увеличени. Почти 3000 легла на клинично болни хора, които се нуждаят от лечение.
Лошото е, че буквално след 17 ноември трябва да очакваме тези легла да се удвоят. Да станат около 6000. Нека властите да преценяват, а те очевидно не слушат и не взимат предвид какво се дискутират в обществото. Нека те да си преценят дали техните мерки ще бъдат достатъчни. Но това е удвояване на броя на клинично болните. Това означава и рязко увеличаване на броя на хората, които са в интензивни отделения. Ако се запазят сегашните съотношения, ще има около 450 души, нуждаещи се от интензивно лечение.
Дали ще могат да го посрещнат сегашните мерки? Аз се съмнявам.
Даниела Големинова: На ръба ли сме на хуманитарна криза?
Иван Костов: Ние сме на ръба на една безпомощност на институциите да се справят със здравната криза. А по принцип тази пандемия изискваше да се положи огромен труд, още от февруари насам, за да се прекара страната по една тясна пътечка. Буквално от двете страни на тази пътечка има пропасти - хуманитарна и здравна криза, от една страна, и икономическа и социална криза, от друга страна.
Това време беше пропуснато от властите, не беше свършена тази работа, а тя е огромна по обем. Сега, разбира се, се действа със средства, но те по-скоро показват, че реакцията е паническа.
От друга страна, не е възможно за българските власти да наложат мерките като например в Гърция или във Франция и Германия...
Гърция влиза в 3-седмична блокада: "Натискът над болниците би бил непоносим"
Даниела Големинова: Виждаме там колко твърди мерки се прилагат - затварят се цели държави. А тук премиерът казва "Няма да затварям страната" и обещава, че до февруари-март-април ще изправи държавата.
Иван Костов: Аз се боя, че той и да иска да затвори, не може, защото не разполага с това доверие и подкрепа от страна на обществото, които да му позволят мерките, които взема, да се изпълнят от хората. Може да бъдат пресрещнати тези мерки от бунтове, както става в страни, където властите имат по-високо доверие, отколкото при нас. Това са ограниченията на управлението в момента - много ниското доверие във всички институции. Просто хората не им вярват.
Като не им вярват, не изпълняват.
Даниела Големинова: Какво излиза, че ставаме заложници на предстоящите избори? И ще платим със здравето си?
Иван Костов: Ключови лица, които би трябвало да управляват кризата, казват "Хората не изпълняват". Хората не изпълняват, защото изпълнението е свързано с доверие в самите институции. А доверието е подронено от самите тези институции, които дават противоречиви съвети, вземат решения, след това ги отменят, след това отстъпват, и т.б. Хората се загубват в това нещо и няма как то да бъде успешно. Няма една стратегия за управление на кризата. "Стратегията" или мерките се менят непрекъснато, ревизират се - това подсказва, че няма управляемост на кризата.
Даниела Големинова: Добре, на какво можем да разчитаме оттук нататък?
Иван Костов: Не знам на какво можем да разчитаме. Защото тези хора, които са компетентни, експерти, смислени, сериозни, тези хора не са начело на институциите, които би трябвало да овладеят кризата. Това е очевидно. Там се подвизават хора, които... Ангел Кунчев казва, че не знае какво трябва да направи, но стои там като здравен държавен инспектор. Защо стои, след като не знае? В моите представи това въобще не се побира.
Даниела Големинова: А новият здравен министър?
Иван Костов: Щом не знаеш, дай възможност да се сложи човек, който знае. Но това се отнася не само за тях. Аз като говоря за огромна работа, която трябваше да се свърши, тя трябваше да се свърши, започвайки от министерството на труда и социалната политика и свършвайки до министъра на спорта. Всички трябваше да свършат огромни неща, а те не ги свършиха.
Министърът на труда и социалната политика е всъщност министър на социалното подпомагане. Как това министерство защити работните места от новия риск? Ето, прост въпрос задавам и го задавам от самото начало на кризата и се опитвам да привлека вниманието им, че трябва да се предприемат действия. Трябва да се задължат работодателите - а в голямата част това са общините и държавата - да не допуска хората да се заразяват на работните си места.
Освен това, трябваше да ранжира професиите, да каже кои са най-рискови. Ние сега всички повтаряме, че най-рискови са медицинските кадри, но ето, оказва се, че и учителите се заразяват много бързо в тези условия. Така ли е? Вероятно има и други професии. Кой свърши тази работа, кой казва "Приоритетно защитаваме тези и тези хора, които хора на "първа линия". Как защитаваме най-поразените?
Защо няма регистър на тези, които са най-поразени? Лесно е да се изготви, за тези месеци можеше да се изготви регистър на хората, които са най-уязвими за инфекцията и които ще дадат най-много жертви, ако бъдат засегнати.
Ангел Кунчев настоява за 7 нови мерки срещу Covid-19
Даниела Големинова: Вие успявате ли да се ориентирате в тази статистика, която ежедневно ни се поднася по отношение на коронавируса? И там правят ли се спекулации?
Иван Костов: Тази статистика е много некачествена и за това говоря от февруари месец - тя трябваше да се направи от компетентния държавен орган, НСИ. Той трябваше да дефинира всяко едно от наблюдаваните явления и по строга методология, следвайки препоръките на европейската и Световната здравна организация, да проследи и да гарантира съпоставимост на данните, че се спазват критериите, че се оценяват правилно, че всичко е под наблюдение и че тази информация е достоверна. Тази информация има много дефицити, много слабости. На нея не може много да се разчита. Не става, според мен, за управление.
Ключово например е това, че РЗИ-тата не отчитат броя на лицата, които са се възстановили. Не казвам, че са излекувани от здравните власти, а са се възстановили вкъщи сами, прекарали са болестта. Няма такава статистика. Обявяват някакви числа, които абсолютно съм сигурен, че не са верни. Ще кажа защо: защото излиза, че при нас средно боледувалите хора - забележете, средно, не най-дълго боледувалите - са боледували повече от месец. Не може това да е вярно. Разбирате ли? Не може за всички хора, които са отчетени като инфектирани, да ги чакаме един месец да се излекуват. Много неща в статистическите данни не са добре и много слабо хората, които управляват кризата, могат да четат числа. Това се вижда отвсякъде. Тези хора не разбират от тези числа, не могат да извлекат важна информация, точни изводи. Как да управляват процеса?
Даниела Големинова: Какво излиза, че сме оставени на съдбата? Който оцелее - оцелее.
Иван Костов: Какво да Ви кажа... Правят всичко възможно по силите си, въпросът е, че силите не са достатъчни, ако се влагат само в последния момент, когато нещата вече се случват. Всичко това трябваше да се предвиди предварително.
Смъртността в България преди и след Covid-19 (инфографика)
Моя позната, която изкара Covid, казва, че във Франция са използвани летните месеци за подготовка на 5000 медицински сестри, на 1500 доктори, които специално се занимават с обслужване и лечение на инфекциозно болни. Къде са подготвените при нас? При нас от февруари се говори, че няма достатъчно сестри и лекари, и не се прави нищо да се преодолее този дефицит. Аз се занимавам с тази криза толкова време, на базата на опита си се опитвам да прилагам това, което знам, което съм опитвал и знам, че работи. Виждам, че нещата не се развиват добре.
Даниела Големинова: Към другата важна тема, бюджетът за 2021 г. - днес той влиза за обсъждане в ключови комисии на Народното събрание. Много и различни оценки се чуха дотук, опозицията го определя като популистки и предизборен бюджет, финасовият министър Кирил Ананиев казва, че е "антипандемичен, с ясно изразени приоритети". Казва, че ясно се вижда грижата за хората и бизнеса. Каква е Вашата оценка?
Иван Костов: Аз ще бъда много суров в оценката си. Законопроектът за бюджета за 2021 г. разрушава 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната.
Нека да ме чуят добре тези, които го правят. Всички разноцветни правителства след 2001 г. са се гордели с тази стабилност, някои от тях дори са претендирали, че се дължи на тях. Фактите сочат, че тя бе постигната от управлението на ОДС в 1997 г.
Сегашният министър на финансите Кирил Ананиев бе заместник-министър по това време и отлично знае какви лишения и трудности сме преодолели, за да изведем страната от финансовата катастрофа на Жанвиденовото управление. Не знам защо сега се е съгласил да дестабилизира в такава степен бюджета на страната.
Даниела Големинова: Как се руши тази финансова стабилност?
Иван Костов: Ще кажат, че се налага от извънредните обстоятелства на пандемията - всъщност това казва Кирил Ананиев. Други казват, че всички страни-членки на ЕС го правят. Първото обяснение се отхвърля от анализа, който показва драстично погрешна разходна политика. Точно по тази политика г-н Ананиев е един от най-добрите експерти в България. По принцип всички епидемии са еднократни процеси, независимо колко време продължават. На еднократен процес се отговаря с еднократни извънредни разходи от вида на мярката 60:40. Има епидемична обстановка, има мярка. Няма епидемична обстановка - няма мярка. Повишават се постоянни разходи в бюджета - за пенсии, за доходи, за социално подпомагане. Това е недопустимо като отговор на извънредни обстоятелства от епидемията, защото тези разходи не могат да бъдат намалени в бъдеще, когато епидемията отмине, но причини голямо свиване на брутния вътрешен продукт.
Тази недопустима разходна политика ще доведе до прекомерен структурен дефицит. Не само този, който се планира в 2021 г., а и в следващите години. Това не е извънреден дефицит, а структурен дефицит. Бързо ще увеличи дълга на страната, а с него - и лихвените разходи за обслужването му. Те на свой ред ще изместят и ще направят невъзможни важни бюджетни разходи. С други думи, държавата ще стане по-слаба и с по-ограничени възможности.
"Финансовата стабилност приключи" - Николай Василев за бюджет 2021
По втория аргумент, че "всички го правят". Не познавам разходните политики на страните от ЕС в условията на пандемията, но не съм чул някой да нарушава този принцип, защото той е азбучен бюджетен принцип и е абсолютно задължителен.
Никой не увеличава постоянни разходи и пенсии, заплати и социално подпомагане по принцип, без да има повишени приходи и производителност. Никой не прави такова нещо.
Тук виждам, че бюджетът е изготвен на базата на нереалистично-оптимистични прогнози за динамиката на икономиката. Почти сигурно е, че предвиденият растеж няма да се случи. Бюджетните приходи няма да се изпълнят. Това ще доведе до спиране и силно ограничаване на публичните инвестиции, и/или до по-голям от планирания бюджетен дефицит. С тези съображения мотивирам извода, че истинската причина за планираната финансова дестабилизация е подготовката на управляващите за предстоящите избори.
Това е моята преценка. И да Ви поправя - единствено финансовият министър, двама министри и няколко души от парламентарната група на управляващото мнозинство твърдят това, което оборих преди малко. Всички останали експерти единодушно - кой частично, кой по-широко - потвърждават тази оценка за Бюджет 2021 г. Защото се руши един голям национален консенсус за фискалната стабилност на страната.
Дефицитът е структурен. Вътре се вграждат такива постоянни разходи, които ще са непосилни и няма как да бъдат посрещани в бъдеще. Вижда се, че кризата ще удари с още по-голяма сила през зимните месеци.
Какво ще събира бюджетът в първото тримесечие на 2021? От кого ще събере, какви приходи? И с какво ще посреща тези разходи?
Надявам се все някой ще чуе това, което говоря и ще си даде сметка, защото в България има няколко устои - неща, постигнати с национален консенсус. Това са евроатлантическата ни интеграция, фискалната стабилност на страната и интегрирането ни във вътрешните финансови и банкови структури на ЕС.
Това нещо в момента се руши. Това виждам.
Кристофор Павлов: Възстановяването от кризата ще отнеме 2 години
Даниела Големинова: От друга страна, виждате, че месеци наред имаше протести. Сега премиерът чрез финансовия министър и проекта на бюджет за 2021 г. иска да угоди на всички.
Иван Костов: Не може да се угоди на никой. Политиката не е да се угоди на този и онзи. Не е политика да питаш "Ти какво искаш? Ето ти го". Това не е политика. Политика е да се помогне на хората да намерят решения, а не да им се дава.
Навремето знаете ли какво ни казваха западните експерти, като идваха? Не искаме да ви дадем риба, защото ще я изядете и няма да имате отново. Искаме да ви дадем въдица, за да се научите да ловите риба.
Политиката е да дадете възможност или да подкрепите хората сами да решат своите проблеми. От хората трябва да се иска, а не да им се дава. Това не е политика. Това няма нищо общо със съвременната политика. Това е популизъм, ама от най-лоша проба.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
