Правителството на Чехия да признае за геноцид военните престъпления, в които е обвинена Русия в Украйна - резолюция с този призив прие горната камара на чешкия парламент.
"Критикуваме престъпленията, които руските войски извършват в тази операция. Това са военни престъпления. Тъй като те се основават на етническа принадлежност, език, място на пребиваване, по същество носят белезите на геноцид", каза депутатът Павел Фишер пред Сената.
Предложението бе прието с 55 гласа "за" и 1 "против". Два дни по-рано законодателите на Литва също единодушно определиха действията на Русия в Украйна като "геноцид" и "тероризъм". В края на април и парламентът на Естония обяви руската инвазия за "геноцид срещу украинския народ".
Извън Европа само канадският парламент до момента е приел подобно решение. Много страни, включително САЩ, досега не са го направили, вероятно за да избегнат допълнителна ескалация на конфликта, припомня "Политико".
Посланикът на Украйна в Прага Евхен Перебийнис благодари на Сената за признанието, че руските сили в Украйна вършат геноцид.
Резолюцията също така призовава чешкото правителство да „ускори“ военната подкрепа за Киев, да подкрепи Украйна за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС и да подкрепи жалбите на страната срещу Русия пред Международния съд.
Президентът на Чехия Милош Земан одобри исканията на 103 чехи да се присъединят към въоръжените сили на Украйна, за да помогнат в борбата срещу руската агресия. Гражданите на Чехия имат забрана да служат в чуждестранни армии и съгласно закона това е престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Около 400 души обаче са кандидатствали за освобождаване на забраната, съобщава Министерството на отбраната на страната. 103 от исканията са одобрени, а останалите се обработват.
Решението на президента трябва да бъде съгласувано и с премиера на Чехия Петр Фиала. Той вече заяви, че ще подпише всички искания, които са одобрени в хода на процедурите преди неговия подпис.
Разрешението на президента на Чехия граждани на страната да се присъединят към въоръжените сили на Украйна идва на фона на визитата на българския президент Румен Радев в Прага.
„Призивите за прекратяването на сраженията и насърчаването на преговорите отстъпват пред войнствената реторика, а това означава дълга война с тежки последици", отбеляза българският държавен глава след срещата си с Милош Земан преди ден. "И България, и Чехия са съпричастни с украинския народ, ангажирани сме с оказването на хуманитарна помощ. Но трябва да се ангажираме повече с енергийната независимост на нашите страни“, добави Радев.
Новините от Чехия идват в момент, в който Украйна се готви да започне първия си процес за военни престъпления, а трима руски военнопленници, обвинени в изнасилвания и убийства на цивилни, ще бъдат изправени пред съда. Главният прокурор на Киев Ирина Венедиктова заяви, че разследва над 10 700 предполагаеми военни престъпления, извършени от руски сили, и е идентифицирала над 600 заподозрени.
Венедиктова съобщи, че Прокуратурата вече е предявила първото обвинение във военно престъпление срещу пленен руски войник от началото на конфликта. 21-годишният сержант Вадин Шишимарин ще бъде изправен пред съд заради убийството на невъоръжен 62-годишен цивилен, застрелян, докато карал колело. Убийството е било извършено четири дни след началото на военните действия, а руският войник може да получи затвор до 15 години.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
