Месец след началото на войната в Украйна и западните санкции срещу Кремъл - все повече изследвания на общественото мнение в Русия показват, че руснаците продължават да подкрепят Владимир Путин.
В различните проучвания процентите на одобрение достигат до 80 на сто - включително в анкетата на социологическия център "Левада"*, който е един от последните независими от Кремъл институти.
Според техните данни - рейтингът на Путин се е повишил с 12 на сто между февруари и март, като в момента се отчита 83% одобрение. "Левада" забелязват същата тенденция при отношението към премиера Михаил Мишустин (71%) и към правителството като цяло (70%). Изследването е направено между 24 и 30 март сред 1632 души в цяла Русия.
Резултатите създават впечатление, че масовото население в страната едва ли не приветства военното нападение срещу съседна Украйна - или поне начина, по който войната им се представя.
Но какво означава обществена подкрепа в общество без действаща политическа опозиция, унищожена медийна свобода и репресивен режим на власт?
Измислица на Кремъл ли е одобрението на руснаците към военните действия?
„Не мисля, че можем да кажем, че като цяло хората в Русия обичат тази война – че им харесва идеята да търсят завоевание. Но мисля, че би било еднакво невярно да се каже, че всичко е Кремъл и че те просто си измислят тези цифри, че те не отразяват реалността“, казва за американското списание The New Yorker Алексей Бесуднов, професор по социология в университета в Ексетър.
Когато казваме, че руснаците подкрепят „случващото се в Украйна“, трябва да помислим какво всъщност руснаците разбират под „случващото се в Украйна“, казва професорът.
Държавният руски център за изследване на общественото мнение използва следната формулировка в своето социологическо проучване – „Подкрепяте ли взетото решение Русия да проведе специална военна операция в Украйна?“, която имитира формулировката на Путин и не нарича войната с истинското ѝ име.
Руските държавни медии продължават да представят инвазията в Украйна като отбранителна операция, целяща да „защити“ страната от външни заплахи, да защити местните жители от "издевателства и геноцид, прилаган от киевския режим" и да „денацифицира" Украйна.
Медиите не споменават масовите бомбардировки на населението в Харков, варварската обсада на Мариупол и неуспехите на руската армия край Киев.
Според проучване на проекта Athena, 38% от анкетираните респонденти, които гледат новини по телевизията, определят основната цел на интервенцията като защита на населението в Донецк и Луганск.
21% от телевизионните зрители споделят, че не знаят каква е целта на операцията в Украйна.
Голяма част от руснаците виждат Украйна като „братска нация“ и навярно малцина се радват да виждат как населението на съседната държава страда.
Това обяснява езика на пропагандните медии, настойчивото маскиране на войната с термини като „специална операция“ или експлоатирането на символите от борбата с нацизма във Втората световна война.
Путин многократно повтаря, че украинските части, които се борят срещу руските сили, не са редовни войски, а неонацистки батальони. Руската държавна телевизия гърми от сутрин до вечер с приказки за полурелигиозна борба срещу фашизма.
Ефектите на страха и пропагандата
Качеството на социологическите данни също е под въпрос. През март руският опозиционер Максим Кац и екип от изследователи започват анкета за общественото отношение към войната в Украйна. Кац съобщава, че от 31 хил. души, на които са се обадили, 29 400 души са прекратили разговора, веднага щом са чули темата.
Татяна Михайлова, професор и икономист в Москва, разказа пред The New Yorker как социолог от държавна агенция се е свързал с нея по телефона и каза, че ако тя участва, нейният номер ще бъде записан за „контрол на качеството“.
В средата на март Алексей Миняйло, бивш социален предприемач и настоящ опозиционен политик, ръководи друго телефонно проучване, което цели да улови как страхът и пропагандата влияят върху резултатите на социологическите проучвания. Когато изследователите добавят опцията „Не искам да отговарям на този въпрос“, 20% от анкетираните са избрали този отговор.
Според него този процент е съставен почти изцяло от хора, които се противопоставят на войната. Голяма част от населението отказва да се включи в подобен тип социологическите проучвания, затова те не улавят по-голямата част от истинските антивоенни настроения.
Дори онези, които са се съгласили да отговорят на въпросите в анкетата, го правят с повишено ниво на страх и дискомфорт, посочва опозиционерът.
„Сега е забранено от закона да кажеш какво мислиш по тази тема. Така че ще се въздържа” и „Разбира се, ще ви кажа, че това е „специална военна операция“, всяко друго мнение рискува наказателно наказание“ са сред отговорите на анкетираните. Жена, живееща в провинциален град, изразява притесненията си, че полицията ще дойде и ще я отведе на следващия ден, разказва Алексей Миняйло.
„Данните за подкрепата на войната са 100% ненадеждни – те не ни казват нищо”, казва той. Единственият извод, който може да се направи от тях е, че те не отразяват какво действително мислят руснаците за войната.
Резултатите от проучванията отразяват импулс, породен от страх или пасивност, да се повтарят одобрените и позволени послания, а не да се артикулират лични възгледи, твърди Денис Волков, директор на „Левада“ център.
Русия не е място, където всеки свободно споделя политическите си убеждения с непознати, дори и преди войната.
Тази тенденция, изградена в съветския период, се засилва особено през последните седмици с помощта на новите закони, които криминализираха „дискредитирането“ на руските военни, разпространението на „фалшиви новини“ и споменаването в пресата, че руската инвазия в Украйна е война.
Липсата на обществено несъгласие е от значение за продължаващите военни действия на Путин в Украйна, да не говорим за неговото задържане във властта.
Но неизказаното обществено несъгласие е различен въпрос от това дали руснаците наистина одобряват инвазията.
„Подкрепата, получена в анкетите, не е дълбока или страстна, има малко емоционално участие и със сигурност няма еуфория. Това е по-скоро като толерантност“, казва директорът на „Левада“. Тази толерантност, макар и пасивна, вероятно ще остане доста стабилна, дори силна.
„Хората не реагират толкова много на войната, а по-скоро се стремят да потвърдят мирогледа "Русия е на страната на доброто, а Западът е против нея“, споделя Волков пред The New Yorker.
По време на дискусия, която „Ливада“ провежда по-рано този месец, жена разказва, че подкрепя „специалната операция“, но признава, че ако се информира от чужди медии, може да мисли другояче.
„Ако гледах различни канали, вероятно щях да имам различно мнение, но не ги гледам“, споделя тя – не защото не знае, че има други източници, от които може да се информира, а защото смята, че мирогледът ѝ може да бъде променен.
„Не става дума за това, че трябва да преосмислите едно събитие, а всичко, което сте мислили и разбрали през последните десет или петнадесет години“, казва Волков.
Липса на гражданско съзнание и чувство за политическа отговорност
Руснаците са почти напълно откъснати от политиката и други въпроси от обществен интерес, на които войната е най-крайната проява.
„Хората са свикнали да не си пъхат носа в политиката, не само защото е опасно или неразумно, но и защото е глупаво – само глупак би си помислил да направи такова нещо“, казва Грег Юдин, социолог и философ пред американското списание The New Yorker.
„Хората се опитват да защитят собствения си свят, това лично пространство, което са изградили с много трудности. На тях много пъти им е казвано, че всяка форма на колективно действие може да срине всичко“, казва още Юдин.
В атмосферата на военна цензура и репресии, самото изразяване на критична мисъл се чувства като протестна акция – и това е нещото, което „един разумен, користен човек“ трябва да избягва. Именно това е довело до най-опасната ситуация от всички, опасява се Юдин.
По-голямата част от руснаците не чувстват никаква политическа отговорност - каза той - държавата може да направи абсолютно всичко, но хората не смятат, че това има нещо общо с тях.
*"Левада" е един от последните несвързани с правителството социологични институти в Русия. През 2016 г., две седмици преди парламентарните избори в страната, центърът бе обявена от руското Министерство на правосъдието за свърталище на "чужди агенти". А тогавашният директор на института Лев Гудков коментира, че подобно действие е чиста проба "политическа цензура".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
