Носител на награда „Еми“, номиниран два пъти за „Оскар“, три пъти за „Златен глобус“ и „БАФТА“, Джон Малкович казва, че никога не е имал план за себе си. Дебютната му роля в киното през 1984 г. във филмa "Място в сърцето" му носи номинация за "Оскар".
Започва да се занимава с актьорско майсторство само защото харесва момиче в театралната трупа.
„Може да прекарате цял живот в подготовка за интервю с него“, разказва журналистът Симон Хатенстън за The Guardian.
Малкович е с хърватски корени, роден е в Кристофър, Илинойс, САЩ. Тормозен е от брат си и не е подкрепян никога в нищо от баща си. Като тийнейджър тежи над 100 кг. Този период коментира с думите: „Децата не са много мили“.
В училище се занимава с музика, след това учи за еколог, но се увлича по театъра и се прехвърля в университета на щата Илинойс, където посещава курсове по актьорско майсторство. Това е периодът, в който за да се изхранва, работи като шофьор на училищен автобус и често декламира на децата Ницше и Шпенглер.
През 70-те се мести в Чикаго и заедно с режисьора Тери Кини, актьора Джеф Пери и Гари Синиз, който по-късно режисира и играе с Малкович в „За мишките и хората“, става един от основателите на Steppenwolf Theatre Company.
След години ще каже, че това е истинското му театрално училище.
Печели театралното отличие Оби за "Истински запад" на Сам Шепърд. Постановката е продукция на Steppenwolf и през 1981 година започва да се играе в Ню Йорк. За участието си е сравняван с Марлон Брандо. Дебютира на „Бродуей” с Дъстин Хофман в „Death of a Salesman” през 1984 г. Година по-късно за същата пиеса, адаптирана от CBS, печели награда „Еми”.
Актрисата Джоан Алън разказва, че по онова време всички са живеели като в комуна.
Тя го описва като „нещо средно между Оскар Уайлд и Ференц Лист“ - заради тоалетите в лилаво и дълги шалове. Години по-късно той ще развие и влечението си към стилното облекло като през 2009 г. дори създава марката си за мъжка мода Technobohemian. Първата му колекция носи името Uncle Kimono.
В ранните години в компанията на "степните вълци" е и Глен Хедли, за която Малкович се жени през 1982 година.
Джон Малкович има над 90 роли в киното. Получава номинация за „Оскар“ за превъплащаването си в слепеца в „Място в сърцето“( "Places In the Heart".).
„Опасни връзки“ обаче е филмът, който му запазва място до най-добрите на екрана. Унищожителен прелъстител като Виконт дьо Валмон, героят му си играе с чувствата на дамите. Образът, в който влиза Малкович е на чудовищен майстор на съблазняването. Дон Жуан, който обаче е изместил традиционната красота с опитност и похотливост.
Още тогава се вижда колко лесно Малкович успява да се преобразява и героят му от хищник се превръща в жертва след срещата с Мадам дьо Тюрвел (Мишел Пфайфър). Химията между двамата от екрана продължава и в живота, като води до развода на актьора с Хедли. Минали са точно шест години от началото на брака им.
През 1989 година по време на снимките на филма “Под небесния покров”(The Sheltering Sky) актьорът среща Николета Пейран. Тогава тя е втори асистент-режисьор на Бернардо Бертолучи, а връзката им продължава и до днес като двамата имат две деца – Амандин и Лоури.
Малкович внимателно подбира ролите си. Наричат го „хамелеон“. Звездата харесва да бъде лошото момче на екрана, да е неразбран, да е чудат психар.
Такъв е и в „Изгори след прочитане“ (Burn After Reading) на братята Коен, където Малкович играе агент на ЦРУ Озбърн Кокс, който има проблеми с алкохола. В „Под прицел“ ("In the Line of Fire") е извратен и интелигентен убиец, който умее да любезничи, за да постигне целите си. Отново е номиниран за "Оскар" за поддържаща роля.
Да не забравяме и „Да бъдеш Джон Малкович“ (Being John Malkovich), с който актьорът ни пусна в собственото си съзнание и успя да изиграе не просто себе си, а версията на публичния си образ. Или поне този, който мислим, че познаваме. След като прочел текста, Малкович попитал сценариста Чарли Кафуман дали може да го режисира, но да го направи Том Круз. Получавa ясен отказ.
Актьорът е впечатляващ и като чувствителния и изпълнен с противоречия британец - папа Йоан Павел III, в сериала на Паоло Сорентино "Новият Папа". Докато решава проблемите си с вярата в Бога, той дава модни съвети по телефона на Меган Маркъл.
Маниашките роли се оказват лесни за таланта му. Всепризнат, многопластов, меланхоличен, с прецизни трансформации, Малкович споделя, че докато играе се забавлява. Един от любимите му филми се оказва комедията „Великият Бък Хауърд“, в която е известен хипнотизатор, загубил силата си да пленява публиката. Изпълнението му отново е великолепно, а Джон обяснява „Да, много ми хареса... Предпочитам да се забавлявам.”
Въпреки многото роли в киното, истинската страст на Малкович остава театърът. На сцената ролите му са не по-малко провокативни. Не се притеснява да влезе в герой - прототип на Харви Уайнстийн във фарса на носителя на „Пулицър“ Дейвид Мамет "Горчива пшеница", която се играе на лондонската театрална сцена.
И ако голяма част от актьорите търсят качествата, които да защитят персонажите им, то Малкович няма нужда от това. „Не чувствам необходимост да проявявам съчувствие. Не видях много в този герой, към когото да изпитвам симпатия.“, разказва той за ролята в „Горчива пшеница“.
Джон Малкович игра миналата година в Сърбия в театралната постановка "Адска комедия - изповедта на един сериен убиец".
Седмица преди българската публика да го види на сцената на Народния театър в "В самотата на памуковите полета", същият спектакъл ще се играе и в Атина.
През 2008 г. актьорът губи спестяванията си. Тогавашният му бизнес мениджър инвестирал всичко в схемата на Бърни Мадоф, който по-късно е осъден на доживотен затвор.
В началото се ядосал, изпитвал гняв няколко дни, но си казал, че е късметлия, че е жив и има работа. Малкович знае да цени живота. Загубите му са много. За около 5 години губи две от сестрите си, брат си и майка си. На въпрос на The Guardian защо работи сега – за любовта или за парите, Малкович отговаря: „И за двете“.
Защо билетите за Джон Малкович в София се оказаха по-скъпи от тези в Атина?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
