Има ли какво да празнува Путин на 9 май?

В Русия 9 май е Денят на победата - на него се отбелязва съветският триумфа над нацистка Германия във Втората световна война. Денят на победата се чества с военен парад в Москва, а руските лидери традиционно застават на гроба на Владимир Илич Ленин на Червения площад, за да наблюдават дефилето на военна техника. Някога Путин канеше и други високи гости - в последните години обаче Русия все повече обвързва победата над Хитлеризма, само със собствената си роля в нея и пренаписва историята, спестявайки някои факти до степен, че днешната руската идентичност стъпва на този исторически момент, а в учебниците Русия е освободителката на цяла Европа.

В съветската епоха парадът за Деня на победата се прави епизодично, докато за 50-ата годишнина от победата през 1995 г. президентът Борис Елцин не го възражда. През 2008 г. Владимир Путин вече го превръща в ежегодно събитие с военна техника.

Има ли обаче какво да празнува Владимир Путин тази година?

Путин обича да поставя себе си в центъра на събитията и да приема твърде насериозно годишнините, особено когато те отбелязват военни победи.

Този път отчитането на успехи не изглежда твърде убедително.

Дори въпреки добре смазаната пропагандна машина на Кремъл, която работи с пълна сила след началото на инвазията в Украйна, за Путин ще бъде трудно да представи загубите на Русия като победа точно на този 9 май.

Очакванията на Русия за войната в Украйна, започнала на 24 февруари, сякаш бяха постигане на успех още преди Деня на победата. Путин и неговото правителство многократно са казвали, че целта на тяхната така наречена „специална операция“ е „денацификация“ на Украйна и че освобождаването на страната от нацисти е въпрос, от който зависи оцеляването на Русия.

Засега руснаците не успяха да превземат територии на Север в Украйна, провалиха се със столицата Киев и концентрираха усилията си върху източните части, където в момента се борят за победа.

Въоръжените сили на Украйна твърдят, че Русия е загубила над 24 000 войници за малко повече от два месеца и повече от 1000 танка, над 2600 бронирани превозни средства и стотици самолети.

Крайцерът "Москва" - флагманът на руския Черноморски флот някога - сега е останки на дъното на Черно море. А враговете на Путин на Запад, които Русия толкова упорито се опитваше да раздели през годините, са все по-обединени.

Руската армия има откровено логистични проблеми. Тя се придвижва с камиони и танкове, много от които често затъват в калта с повишаването на температурите. Това пречи военните машини да бъдат изтеглени обратно в Русия за ремонт и доста от тях биват напълно изоставяни. Голяма част от оборудването на руската армия започна да се поврежда, защото танковете не могат да издържат толкова много движение, а всичко това, съчетано със съпротивата на украинците, води до неуспеха на руснаците.

Дори на Изток, победата е минимална. Проруските бунтовници контролират сепаратистките региони в Донецк и Луганск, но първо, това е от години и второ, все пак Русия не е анексирала тези райони и нейните сили се борят да преодолеят жестоката украинска съпротива в големите градове.

Разбира се, руснаците в Русия живеят в алтернативна Вселена.

Бидейки в Русия на човек му е по-лесно да си мисли, че войната върви по план. Руската пропаганда наводнява медиите, които са почти изцяло контролирани от държавата, а които не са, работят под заплахата за затвор, ако нарекат войната с истинското ѝ име.

Засега Русия се е концентрирала в продължителната битка в югоизточния пристанищен град Мариупол, където силите на руската армия са обрадили завода за стоманодобив "Азовстал", в който са блокирани войниците от отряда "Азов".

Докладите на западното разузнаването показват, че Русия може анексира Луганск и Донецк в средата на май и също така може да присъедни и така наречената „народна република“ около югоизточния град Херсон.

Възможно е Путин да обяви и официална война на Украйна, която да замести измислицата "специална операция".

За момента посланието вътре в Русия е, че армията се движи по план и всичко върви както трябва, включително превземането на Мариупол. По телевизията отново вървят военни филми, а водещите в студиата се усмихват със закичени на ревера георгиевски ленти - символ на победата.

Съобщения се филтрират преди да достигнат до руския народ, а проучванията на института "Левада“ показват, че не само по-голямата част от руснаците подкрепят войната, но и 68% от тях смятат, че операцията протича успешно. Одобрението към Путин също е нараснало до 82%, след като беше падно до около 60-те процента покрай Covid-19.

В държавните медии тече допълнителен разказ, че Русия е жертвата в тази война и че страната действа отбранително.

Много руснаци наистина вярват, че са в огромна опасност заради "украинските нацисти". В този смисъл Путин може и да няма нужда да използва Деня на победата, за да обяви някаква победа. Той просто трябва да разчита на антинацистките емоции на празника, за да консолидира оправданието си за война.

Все пак голяма част от света очаква с нетърпение речта на Путин за Деня на победата - световните лидери и наблюдатели се надяват от нея да научат в каква посока руският президент смята да поведе войната. За момента действията на Путин са трудно предсказуеми.

Два месеца след влизането в Украйна, той може да се похвали с много малко - и тук не говорим толкова за руснаците, колкото за имиджа му пред останалия свят.

Унижението в Украйна може да доведе Путин до безумни крайности

Министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс предложи миналата седмица, че Путин може да се откаже от прикритието си на "специална операция" и направо да обяви война. Това би могло да предизвика огромна мобилизация на руски войници, включително цивилни и наборници.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда отхвърли предложението на Уолъс като "глупост". Но ако руската армия продължи да изнемогва с тази скорост, не е невъзможно Путин да вземе и това решение в някакъв момент.

Андрей Колесников от московския център „Карнеги” казва пред CNN, че войната се проточва и планът на Путин не става по-ясен, което го тласка "да направи някакъв символичен или практичен жест".

„Всички тук се страхуват, че ще обяви частична или пълна мобилизация. Подобна мярка обаче може да се окаже не особено харесвана: руснаците са станали милитаристи, но са мързеливи милитаристи, диванна войска“.

Денят на победата е свързан с Втората световна война, но този ден се превърна в източник на легитимност за Путин, който намери начини да се обвърже лично с него, смята Колесников. И добавя, че Путин има навика да опростява историческите подробности и да „превръща празника в „помпозен ритуал."

В годините на Путин митологията около Втората световна война претърпя метаморфози. Историците отбелязват, че той възхвалява съветската саможертва, като същевременно омаловажава желанието на Сталин да пилее човешки животи. Путин прикрива най-мрачните глави на войната: пактът на СССР с нацистка Германия, който служи като прелюдия към войната; депортирането на населението, смятано за "ненадеждно" от Съветския съюз; масовите изнасилвания от съветски войници в окупирана Германия през дните, когато войната вече е към края си. (Както се разбира тези дни и в България, ако сте гледали филма "Второто Освобождение".)

Сега Путин рутинно сам ръководи маршовете. Сталин – който отказваше да повярва, че армията на Адолф Хитлер ще нахлуе в Съветския съюз, когато го направи – все повече се зачита като герой на 9 май, а не като лидер, хванат неподготвен при германската атака през 1941 г.

„Разбира се, новите поколения не разбират наистина значението на празника“, каза Колесников. „Онези, които разбират и познават историята, са ужасени от начина, по който Путин я е приватизирал.

И значението на 9 май може да се промени отново тази година - в зависимост от това какво има да каже Путин.